- Здравей, Славея, твоето име се споменава не един път из медийното пространство, свързано с това на убития преди повече от година писател Георги Стоев. Твърдеше се дори, че си писала книгите и на него, и на покойния Христо Калчев. Докъде е истината в тези масови твърдения?
- Само едно ще ви кажа, писна ми да ме спрягат за такава или онакава. Аз съм едно обикновено момиче, работило дълги години и с Христо Калчев и с Георги Стоев. Истината покрай тях и писането е една – те диктуваха книгите си на мен.
Така че, ако трябва да бъдем честни с читателите, в този смисъл – аз пишех книгите на Христо Калчев, и на Георги Стоев. Това задоволява ли ви като отговор?
- До тук – да, но разкажи ми нещо повече около творческите процеси!
- С кого да започна?
- С Христо Калчев.
- Ицо Калчев беше болен човек. Беше му писнало да се занимава с писане, но пазарът изискваше и буквално трепереше от нужда за неговите книги. Калчев обаче нямаше сили. Всеки ден около обед идваше в офиса на издателство „Световит“, диктуваше ми по час – час и половина негови хаотично проблеснали мисли, аз ги записвах на компютъра и той си тръгваше. Сетне ми трябваха дълги часове къртовска работа с текста, за да ги превърна в част от фабулата на конкретния роман.
За тази си работа получавах от издателя Огнян Младенов заплата от по¬рядъка на 350 лева. Той съответно подаваше книгите на Калчев в поне 40 000 хиляден тираж – всяка една от тях…
- Искаш да кажеш – твоите книги, подписани от Калчев!?
- Силно казано. Но донякъде – да. Никой не ме уважаваше, подиграха се с таланта и с труда ми, но аз търпях и вярвах, че покрай Калчев и издателя му ще завъртя контакти и ще пробия самостоятелно в бранша. Не стана точно така…
- Ами как стана?
- Типично в свой стил Ицо ни напусна спонтанно. Огнян Младенов беше в шок и ужас – няма кой да пише. Един ден той довлече пияницата Владо Даверов в офиса и ми съобщи, че това е новият автор на вулгарни романи. Останах поразена. Идеята беше Даверов да „развърже стари ръкописи на Калчев и да пишем още книги, подписани от покойния автор. Направихме го с романите „Вълчи капан“ първа и втора част и тогава гръмна скандалът, разпален от Боян Биолчев и покойният вече Виктор Пасков. Чак тогава на терена се появи Жоро Стоев. Беше блед и уплашен, но се пишеше на голяма работа.
Бил информатор на Ицо… За мен това са глупости. Три години непрекъснато работех с Христо Калчев и никога не съм видял въпросния информатор – а той лъжеше в медиите, че са се виждали всеки ден.
- Но все пак ти работеше с Жоро Стоев
- Първоначално – не. Аз за тях бях проста работничка. В съседното помещение Жоро, Владо и Огнян умуваха фабулите на първите му книги, после Владо идваше при мен и ми диктуваше чист текст.
Направихме първите няколко книги, поредицата трябваше да се казва „Борците“ първа, втора и трета част. После Жоро сметна, че заглавието не е достатъчно скандално, и реши да се именуват „ВИС“ и„СИК“.
- Значи си писала само първите книги на Стоев?
-Не. И тук идва най-интересното. Един ден Жоро ми изпраща съобщение на мобилния телефон с текст: „Трябва спешно да те видя“. Позвъних му. Определихме си среща в една кръчма на „Плиска“. Беше с прословутия му адвокат – Добри. Каза ми, че хванал Огнян в лъжа – как го краде с тиражи и прочие. Питаше ме дали ще го подкрепя, ако той тръгне срещу Огнян и ми обеща по 400 евро на месец възнаграждение. Няма да лъжа – имах нужда от пари и веднага приех. Доволен, той ми заяви: „Довечера ще ти дойда на гости“. Това ме уплаши. Живеех под наем в малък апартамент в столичния квартал „Слатина“, недалеч от офиса на издателството. Вечерта Жоро дойде сам с една голяма тетрадка, каза ми да седна пред компютъра и за една нощ ми продиктува новата поредица „БГ Кръстника“.
Тук е моментът да кажа, че съм убедена, че той правеше това поръчково.
Защото не един път, когато се чудеше какво да ми продиктува, звънеше на един телефон – консултираше се тихо под носа, и после продължаваше да диктува.
- И така направихте следващите му 4 книги, озаглавени „БГ Кръстника“?
- Не – книгите бяха 5. По-точно – ръкописите бяха 5. Четирите бяха издадени, а петият Жоро не искаше да го даде на издателите си приживе.
После, като почина, съпругата му го предаде пак на същите издатели. Доколкото имам информация, Жоро с тях имаше сериозни конфликти.
Доколкото разбрах, че са го хванали, че пише поръчково – и са му искали процент от това. Не знам, тук не мога да бъда сигурна в думите си.
- Излиза, че ти си в основата за създаването на съвременната криминална белетристика…
- Затова едвам свързвам двата края /смее се/. Не искам да си имам работа в такива хора вече. Живея нов живот, а всичко, което ми се е случило, смятам да го забравя. Затова давам и това интервю – дано след него всички да се успокоят и да ме оставят на мира. Няма какво повече да казвам. Това е.
- Благодаря ти за откровеността!
- За нищо. И ако ми позволиш да дам на всички журналисти един съвет – спрете да ровете в костите на мъртвите. Оставете ги да почиват в мир.
интервю на Деси Монева
- Само едно ще ви кажа, писна ми да ме спрягат за такава или онакава. Аз съм едно обикновено момиче, работило дълги години и с Христо Калчев и с Георги Стоев. Истината покрай тях и писането е една – те диктуваха книгите си на мен.
Така че, ако трябва да бъдем честни с читателите, в този смисъл – аз пишех книгите на Христо Калчев, и на Георги Стоев. Това задоволява ли ви като отговор?
- До тук – да, но разкажи ми нещо повече около творческите процеси!
- С кого да започна?
- С Христо Калчев.
- Ицо Калчев беше болен човек. Беше му писнало да се занимава с писане, но пазарът изискваше и буквално трепереше от нужда за неговите книги. Калчев обаче нямаше сили. Всеки ден около обед идваше в офиса на издателство „Световит“, диктуваше ми по час – час и половина негови хаотично проблеснали мисли, аз ги записвах на компютъра и той си тръгваше. Сетне ми трябваха дълги часове къртовска работа с текста, за да ги превърна в част от фабулата на конкретния роман.
За тази си работа получавах от издателя Огнян Младенов заплата от по¬рядъка на 350 лева. Той съответно подаваше книгите на Калчев в поне 40 000 хиляден тираж – всяка една от тях…
- Искаш да кажеш – твоите книги, подписани от Калчев!?
- Силно казано. Но донякъде – да. Никой не ме уважаваше, подиграха се с таланта и с труда ми, но аз търпях и вярвах, че покрай Калчев и издателя му ще завъртя контакти и ще пробия самостоятелно в бранша. Не стана точно така…
- Ами как стана?
- Типично в свой стил Ицо ни напусна спонтанно. Огнян Младенов беше в шок и ужас – няма кой да пише. Един ден той довлече пияницата Владо Даверов в офиса и ми съобщи, че това е новият автор на вулгарни романи. Останах поразена. Идеята беше Даверов да „развърже стари ръкописи на Калчев и да пишем още книги, подписани от покойния автор. Направихме го с романите „Вълчи капан“ първа и втора част и тогава гръмна скандалът, разпален от Боян Биолчев и покойният вече Виктор Пасков. Чак тогава на терена се появи Жоро Стоев. Беше блед и уплашен, но се пишеше на голяма работа.
Бил информатор на Ицо… За мен това са глупости. Три години непрекъснато работех с Христо Калчев и никога не съм видял въпросния информатор – а той лъжеше в медиите, че са се виждали всеки ден.
- Но все пак ти работеше с Жоро Стоев
- Първоначално – не. Аз за тях бях проста работничка. В съседното помещение Жоро, Владо и Огнян умуваха фабулите на първите му книги, после Владо идваше при мен и ми диктуваше чист текст.
Направихме първите няколко книги, поредицата трябваше да се казва „Борците“ първа, втора и трета част. После Жоро сметна, че заглавието не е достатъчно скандално, и реши да се именуват „ВИС“ и„СИК“.
- Значи си писала само първите книги на Стоев?
-Не. И тук идва най-интересното. Един ден Жоро ми изпраща съобщение на мобилния телефон с текст: „Трябва спешно да те видя“. Позвъних му. Определихме си среща в една кръчма на „Плиска“. Беше с прословутия му адвокат – Добри. Каза ми, че хванал Огнян в лъжа – как го краде с тиражи и прочие. Питаше ме дали ще го подкрепя, ако той тръгне срещу Огнян и ми обеща по 400 евро на месец възнаграждение. Няма да лъжа – имах нужда от пари и веднага приех. Доволен, той ми заяви: „Довечера ще ти дойда на гости“. Това ме уплаши. Живеех под наем в малък апартамент в столичния квартал „Слатина“, недалеч от офиса на издателството. Вечерта Жоро дойде сам с една голяма тетрадка, каза ми да седна пред компютъра и за една нощ ми продиктува новата поредица „БГ Кръстника“.
Тук е моментът да кажа, че съм убедена, че той правеше това поръчково.
Защото не един път, когато се чудеше какво да ми продиктува, звънеше на един телефон – консултираше се тихо под носа, и после продължаваше да диктува.
- И така направихте следващите му 4 книги, озаглавени „БГ Кръстника“?
- Не – книгите бяха 5. По-точно – ръкописите бяха 5. Четирите бяха издадени, а петият Жоро не искаше да го даде на издателите си приживе.
После, като почина, съпругата му го предаде пак на същите издатели. Доколкото имам информация, Жоро с тях имаше сериозни конфликти.
Доколкото разбрах, че са го хванали, че пише поръчково – и са му искали процент от това. Не знам, тук не мога да бъда сигурна в думите си.
- Излиза, че ти си в основата за създаването на съвременната криминална белетристика…
- Затова едвам свързвам двата края /смее се/. Не искам да си имам работа в такива хора вече. Живея нов живот, а всичко, което ми се е случило, смятам да го забравя. Затова давам и това интервю – дано след него всички да се успокоят и да ме оставят на мира. Няма какво повече да казвам. Това е.
- Благодаря ти за откровеността!
- За нищо. И ако ми позволиш да дам на всички журналисти един съвет – спрете да ровете в костите на мъртвите. Оставете ги да почиват в мир.
интервю на Деси Монева
Няма коментари:
Публикуване на коментар