МЛАДА ЛЮБОВНИЦА ОБРАЛА ГЕОРГИ ГЕРГОВ

Доста млада рецепционистка, топлела дълго време леглото на шефа си Георги Гергов в пловдивската му обител - гранд хотел “Санкт Петербург”, тези дни напълнила чантата си с пари от дневния кеш оборот и напуснала безследно работата си.

Това ни алармираха наши хора в хотела, разказвайки и дребната пикантерия, че от няколко месеца насам момичето, което било родом от Пазарджик така завъртяло главата на олигарха, че нямало вечер, в която той да не е там и да не я покани в апартамента си.
За всички от огромния персонал това било публична тайна, но никой не смеел да гъкне, за да не загуби мястото си.
Самият Гергов бил доста бесен и разтроен от факта, но не желаел да рови повече по случая.
“Опасява, се че ако изобличи момичето, тя ще разкаже за всичко това, което са правили в апартамента му и това щяло да му създаде повече проблеми”, шушукат си под мустак служителите му, които също били инструктирани да мълчат по темата.

МАДЖО ИЗДЪРЖА ЖОРО ГЛАВАТА!

Пълна глупост била мълвата че Георги Славов – Главата, син на взривеният в асансьора на собствената си компания бизнесмен Стоил Славов, наследил парите на баща си. Информатори на „ъндърграунд медия”, категорично потвърдиха новината че цялото състояние на покойният Славов, е в ръцете на Младен Михалев – Маджо. След жестокото убийство, когато терористи взривиха Стоил Славов, един от основателите на групировката СИК и "Интергруп", в асансьор в сградата на компанията в София /бомбата била вкарана вероятно от вътрешен човек, защото на входа на офиса има скенер за оръжие/, Жоро сам обявил че наследява бизнеса и парите на татко си... Мощната ударна вълна разкъса смъртоносно и трима бодигардове на бизнесмена. Сега почернената вдовица на Славов и неговият разхайтен син Жоро, са на издръжка от Маджо, който от сантименти и лоялност към покойният си партньор им плаща разходите до ден днешен. Най-новото около тази новина е, че заради непрестанните си гафофе, Жоро бил на мушката на Маджо и само стотни го делели от тежко наказание. Михалев бил категоричен че публичното държание на лигавия Гошко, не можело да продължава в този си вид. Трябвало да бъде превъзпитан. На кави методи се е спрял гражданинът на Европа, Маджо, все още не се знае.

Бившага проститутката Даниела Великова:ДА! ПРАВЕЛА СЪМ СЕКС С ВЕСЕЛИН ДАНОВ!

„Платеният секс" е заглавието, което взриви книжния пазар у нас. Истински бестселър, който повдига завесата и разказва за най-древната професия на света. Авторката Даниела Великова го нарича документално четиво. Започнала е да го пише като наръчник за "своите момичета" от клуба, откъдето и тя самата е тръгнала. Тях и себе си предпочита да нарича публични жени заради родния произход на думата. Не проститутки, куртизанки, шантонерки, хетери, както са им казвали през годините. Книгата предизвика грандиозни скандали с известният варненски бизнесмен и политик Веселин Данов. Според източници на „ъндърграунд – медия”, Великова е работила като проститутка в клубовете на Данов и твърдението че тя държала подобни домове е невярно. Невярно е че сега тя е само писател. Госпожа Великова, продължава да практикува древната професия. По възрастни и заможни господа знаят телефона и и от време на време я привикват за поредния сеанс.
Пред любопитен клиент, само обявилата се проститутка, признала че правила няколко пъти секс с бившият си шеф Веско Данов, който сега тя обвинява в доста неща. Скандалът продължава да кипи, с всичка сила между двамата. Данов се опитва да чисти името си, а Великова си умира да го опетнява. Видимо е че авторката търси начин да си рекламира книгите с цената на своето собствено унижение.

Христо Стоичков - капан за Таки

Темида все още остава не само сляпа, но и глуха, особено когато се касае за престъпници от голям калибър.
Сигурно всички онез,и които редовно следят криминалните новини знят кой е Таки. Също така знаят, че Таки е обявен за издирване, но това явно не го притеснява много. Той пак е на топло, но топлото е онзи хубав и приятен вид, за който аз и вие само бихме могли да мечтаем.
Чрез офшорна фирма със седалище на Канарските острови, Таки е си е купил огромен имот в ЮАР, а съвсем скоро възнамерявал да си върне старите навици и да организира някакъв бизнес там.
Криминално проявеното лице, както биха го квалифицирали в полицията продължава да поддържа връзки с България. Той наблюдава какво се случва с наркобизнеса и държи изкъсо всички онези, които се грижат за делата на забегналия бос.
Аверите в България са тези, които му дават и едно рамо при прехвърлянето на имотите. Таки притежава не малко шикарни апартамента, „скромна къщичка“ на морския бряг и няколко апартамента в Пампорово и Банско. На негово име са регистрирана и една автокъща. Той е собственик и на други имоти, но не лично а чрез подставени лица.
Боримиров и съпругата, която е сестра на Таки знаят всичко за него. Афродита няма начин да не е информирана какво се случва с брат й. Много често бандитът обсъжда поредните си бизнес начинания с Даниел Боримиров. И чрез тях той се информира за всичко случващо се в България.
Точно Боримиров се оказал топлата връзка между Таки и Христо Стоичков. Тъй като и двамата се намират в момента в ЮАР не било изключено братът на Афродита да е посетил модерния ляв. За какъв вид посещение става дума – няма как да разберем.
В ъндърграунда, обче упорито се говори, че Стоичков ще е този, който ще предаде Таки на властите. В крайна сметка Ицо е от доста време в африканската държава, но не поддържа връзка с нито един от скандално известните нашенци, които са се изпокрили там. Липсата на правна спогодба между нашата старана и ЮАР я прави привлекателна дестинация за бандити от всякакъв калибър. Засега Таки спазва разумна дистанция, но нищо чудно скоро да попадне в капана, който родните тайни служби му готвят. Амбициите на Камата да се реализира в политиката го правят способен на всичко.

"СЪН" ПРЕПИСА БЪЛГАРСКИЯ " ПАПАРАК" : БРАТЪТ НА БЕРБАТОВ ОТВЛИЧЕН!

Семейството на футболната звезда Димитър Бербатов се опасява, че брат му е бил отвлечен от мафиоти, пише британският таблоид „Сън” който обаче преписа българският таблоид "ПАПАРАК". Напълно доказуемо е че информацията във вестника наричащ се флагман на свободното слово излезе още в понеделник сутринта за разлика от колегите от " Сън" които просто са преписали информацията. Според слуховете нападателят на Манчестър Юнайтед „следи развитието” на ситуацията в родната му България, където Асен Бербатов е в неизвестност от един месец.Счита се че 23-годишният Асен е затънал в дългове заради магазина, който управлява заедно със съпругата си Мими. Преди три месеца полицията нахлу в дома му, конфискувайки компютри и документи във връзка с предполагаеми измами с кредитни карти и банкомати, свързани с модния бутик.Приятели на Асен съобщават, че след това той е „изчезнал яко дим” и не отговаря на телефонни обаждания.От полицията в Благоевград коментираха пред "Фокус", че знаят за изчезването на брата на футболиста, но семейството му не го е обявило за изчезнал официално, вследствие на което властите не могат да започнат разследване.Миналата година имаше съобщения, че към семейството на Бербатов са отправяни заплахи за отвличане, придружени с искания на откуп. Според слухове 29-годишният футболист е в обтегнати отношения с брат си заради предполагаемата страст на Асен към хазарта и наркотиците.

Бившата годеница на Владимир Първанов дойде на сватбата му с Цветанка!

Булката е бременна?
Бившата годеница на президентския син Владимир Първанов – Марияна Добрева, намери сили да дойде на сватбата му със студентката по медицина Цветанка Гълъбова, забеляза репортер на “ШОУ”. Сякаш да му покаже какво е изпуснал, щерката на покойния Николай Добрев се беше облякла в супер сексапилна черна рокля с огромно деколте и червено цвете, забодено между гърдите... Владимир Първанов и Цветанка Гълъбова се взеха в неделя на скромна церемония без много шум и само засилената охрана, заела позиции пред църквата и край близките храсти и дръвчета, напомняше, че това все пак е сватбата на президентския наследник. Липсваха обаче огромната тумба гости, политици и шоумени, както е прието по нашите географски ширини. На сватбата на Владо и Цветанка Първанови не бе поканена нито една известна личност, дори балоните липсваха, забеляза репортер на “ШОУ”. Единствените популярни лица бяха децата на Николай Добрев – Мариана и Кирил, който бе със съпругата си Тони. Бившата годеница на Владимир показа, че е над нещата, и дори донесе погачата за младоженците в храма, а после бе засечена да държи на “отговорно пазене” брачното свидетелство на Цветанка и Владимир Първанови. 31-годишният програмист и бизнесмен и студентката по медицина бяха венчани в столичната църква „Св. Седмочисленици”. Двамата спазиха традицията, сключвайки първо граждански брак и после църковен, като подписите удариха в ритуална зала „Средец”. Младоженците дойдоха сами пред църквата 15-ина минути преди официалната церемония да започне. Придружаваха ги единствено кумовете им – сестрата на булката - Анастасия Гълъбова, и братовчедът на младоженеца Симеон Савов. Малко след тях се появи и президентската двойка. Впечатление направи непринудеността, с която Георги Първанов и съпругата му приветстваха всички случайни зяпачи, насъбрали се да видят младоженците. Те се разходиха наоколо и дори поговориха с много от минувачите. Охраната не бе плътно до тях, което позволи на хората лично да пожелаят здраве и щастие на младото семейство, както и много внучета на президентската двойка. Мнозина даже заподозряха, че те са на път, тоест че булката е бременна. Недавайки ухо на клюките, Георги и Зорка Първанови позираха и за снимки.“Ако снимате само нас, няма да видите младоженците”, пошегува се държавният глава. Родителите на Цветанка – Ваня и Йордан Гълъбови, изглеждаха видимо притеснени от светкавиците на репортерите.Владимир и Цветанка също понасяха трудно медийното внимание. Дори по време на самата церемония те не издадоха кой знае каква емоция и по нищо не дадоха да се разбере, че преливат от щастие. На излизане от “Св. Седмочисленици” двамата все пак пуснаха по една лека усмивка пред насъбралите се журналисти и минувачи. За разлика от тях президентът и съпругата му Зорка сияеха от радост, сякаш те са младоженците. ..................................Репортер на “ШОУ” успя за кратко да поговори с президентската двойка. Ето какво споделиха развълнуваните Георги и Зорка Първанови:- Г-н Първанов, честито! Какво ще пожелаете на младото семейство?- Благодаря ви, много съм щастлив. Това е най-хубавото нещо за един родител. Искам да са здрави и да се обичат. Но личното ми пожелание към тях е семейна тайна.- Честито и на вас, г-жо Първанова! Какво е вашето пожелание?- Благодаря. Аз лично им желая да са здрави и щастливи. И много да се обичат. Да споделят живота си в обич и разбирателство. А и искам да ви призная нещо – ние много се радваме и заради това, че винаги сме искали да имаме дъщеря и ето, вече имаме...................................Владо и Цвети се появиха с лъскав черен мерцедес S-класа, украсен само с три кремави рози. Шофьорът ги остави пред църквата. Цветанка Гълъбова бе облечена в изящна рокля в цвят екрю с огромна панделка на гърба, а президентският син – в тъмен костюм с червена вратовръзка.Почетен гост на сватбата бе бабата на младоженеца и майка на държавния глава – Мария, която пристигна от Перник в компанията на своя братовчедка. Репортер на „ШОУ” видя как баба Мария бе докарана пред църквата от белия бус, с който се придвижваха и служителите на НСО. Освен нея по-специален за булката гост бе нейната учителка по математика Таня Апостолова. Развълнуваната жена научи за кого се венчава любимата й ученичка Цветанка едва пред църквата. „Съобщи ми преди 2-3 седмици, че се омъжва и ме покани заедно с класния. Аз не знаех за кого се омъжва, тук на място научих. Единствено знаех, че момчето се казва Владимир. Мисля, че добре стоят един до друг”, сподели пред журналистите Апостолова. Гневни реакции и дори заплахи от случайни минувачи успяха да си навлекат служителите на НСО, които стриктно изпълняваха дадените им инструкции да не допускат нито един външен човек в църквата, докато трае церемонията. В рамките на 30 минути, колкото продължи венчавката, те по принуда демонстрираха ораторските си качества, само и само да не си навличат ядове. Но тази тактика не винаги се оказваше печеливша. Някъде по средата на церемонията мъж и жена се запътиха към „Св. Седмочисленици”, явно без да знаят за събитието, и бяха спрени от пазещия отпред здрав мъжага. Въпреки обяснението и молбата му да изчакат 20-ина минути, мъжът се ядоса и поиска обяснение от охранителя. След това понечи пак да влезе и отново бе спрян. „Защо не ме пускаш бе, кой си ти?”, изригна той, а отговорът на служителя на НСО бе: „Такива са нарежданията”. „Ще те проуча кой си, ей сега звъня един телефон”, афектирано завърши мъжът, след което се обърна и си тръгна.Цели трима свещеници венчаха Владо и Цветанка – Иван Михов, Иван Найденов и председателят на църквата. По време на церемонията не бяха изпълнени специални ритуали, каквото е било желанието на младоженците. Те се бяха спрели единствено на църковен хор. Никой не успя да настъпи другия след брачната клетва, забеляза нашият репортер. Младоженците си размениха халки от бяло и жълто злато, както и по една свенлива целувка, явно притеснени от фотографските светкавици.Тоалетите на ВИП-младоженците и техните родители също бяха доста скромни. Зорка Първанова бе заложила на шит по поръчка копринен костюм, състоящ се от свободно падаща пола и късо сако в тюркоазено синьо. Чантата, сандалите и семплото колие бяха в същия цвят. Президентът пък бе избрал строг тъмносин костюм, бяла риза и черни обувки. Интерес предизвикаха и двете шаферки, решени в яркочервени рокли до коляното с бели панделки на кръста. Едната от тях бе Лили – гаджето на по-малкия син на президента - Ивайло. Те носеха малки червено-бели кошнички, в които имаше листенца от рози и дребни бонбони, които разпръснаха след венчавката.На излизане от храма първи бяха родителите, след тях гостите, накрая излязоха и младоженците. Булката тръгна, без да хвърли букета си, съставен само от червени рози - явно нито една от приятелките й не бе кандидатка да я последва пред олтара. Сватбари обаче коментираха под сурдинка, че Цветанка се е зарекла непременно първа да настъпи президентския син в ресторанта... Сватбата на младото семейство Първанови също бе повече от скромна. Гостите в ресторант “Скай плаза” бяха не повече от 30. Политици от БСП не бяха поканени. За настроението на роднините и най-близките приятели на Владо и Цвети се погрижи певицата Николина Чакърдъкова, която изпълни един от най-ефектните си спектакли - „Българска сватба”.Менюто в ресторанта е било изцяло избор на младото семейство, научи “ШОУ”. Гостите бяха почерпени първо с комбинирана салата, последвана от тиквичка бюрек, бяло вино и руладини от шунка. Основното ястие пък бе пилешко с бекон и гарнитура. За десерт за изненада на всички в залата бе докарана 7-етажна сметанова торта с тирамису, която е майсторската запазена марка на ресторанта. Свекървата даде мед първо на булката, а след това и на младоженеца. После двамата разчупиха погачата, без да изявяват претенции кой ще командва вкъщи. ..................................ДОСИЕ • Владимир Първанов е завършил френската гимназия и компютърни науки. По-малкият му брат Ивайло, който в момента е на 22 г., е изкласил в Италианския лицей в Горна баня и сега следва в УНСС. Преди около половин година двамата основават фирма за компютърни услуги „Айви-СМ” ООД, където заедно с дясната ръка на Първанов – Мариана Добрева, държат по 33% всеки. Съдружничката им е дъщеря на покойния Николай Добрев. • Цветанка Гълъбова е завършила Националната природоматематическа гимназия „Акад. Л. Чакалов” и лицей към СУ „Св. Климент Охридски”. В момента е пети курс в Медицинския университет, твърдо решена да стане добър лекар. Младата дама харесва книгите на Паулу Коелю, ровенето в интернет и танците.• 31-годишният програмист и 23-годишната бъдеща лекарка се запознават на купон преди около три години. В началото Владо нарочно не казал на Цвети кой е баща му. Тя обаче разбрала за потеклото му от услужливи свои дружки. От близо две години двамата живеят на семейни начала в просторен апартамент в столичния квартал „Манастирски ливади”. ..................................Колежка на булката от университета: ЦЕЦИ БЕШЕ ГОЛЯМА КУПОНДЖИЙКА„Цеци беше голяма купонджийка, но изведнъж спря да излиза с нас по партита. Разбрахме, че си е хванала сериозен приятел, но не искаше да разказва за него. Изчезна от сбирките ни, което беше признак, че нещата са сериозни“, казва състудентка на младоженката, която учи медицина.Подготви

Анелия ПОПОВА

Президентът Първанов рекламира ловната мафия

Частните ловни стопанства в България са незаконни и държавният глава би трябвало да знае това

В Дортмунд, на най-голямото ловно изложение през януари т.г. са представени два български щанда - единият на държавните дивечовъдни станции и другият - на частните. Интересно е, че ликът и посланието на българския държавен глава рекламира не щанда на Национално управление на горите и Министерство на земеделието и горите, а "частните" стопанства. На една от снимките, показани на изложението, се вижда емблемата на ловно стопанство "Елен", оградено незаконно от Емил Димитров, колега в сенчестия бизнес на известния Гео Дундаров. На същото изложение в Дортмунд през 1993 г. в официалните оферти на Комитета по горите, сега Национално управление по горите, се предлагаха проститутки в ловните домове. Тогава скандалът беше грандиозен и много срамен. Държавата бе обвинена в сводничество. Сега скандалът не е по-малък, поради простата причина, че така рекламираните от най-високо ниво стопанства, са незаконни. Частни ловни стопанства в България не би следвало да има, тъй като
няма закон, който да регламентира подобен статут
"Частните" ловни стопанства у нас са полулегални или напълно нелегални структури, които са в разрез с всички закони и съществуват само благодарение на подкупни чиновници и общодържавното безхаберие. Очевидно не друг, а държавата, в лицето на Министерството на земеделието и горите и на Националното управление на горите допуска погазване на българските закони. Погазва се и Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, която Великото народно събрание ратифицира през 1991 г. Но ние сме свидетели как вече 15 години различни групировки искаха да вземат държавните ловностопански райони под формата на аренда или на концесии. През 2002 г. не минаха и предложенията за допълнения и изменения към Закона за лова и опазване на дивеча. Според тях трябваше да се раздадат на концесии 113 държавни ловни участъка срещу 600 хиляди лева годишно, като за сведение, в предходния ловен сезон само две от тях бяха направили повече от 700 000 лева приходи в държавния бюджет от организиран ловен туризъм. Ловното стопанство е много престижен и много печеливш отрасъл. То впрочем е вторият приоритет, за да влезе България в Европейския съюз. Т.е. сред 99-те отрасъла на националното стопанство на България ловното стопанство е посочено на второ по значение място, след селското стопанство и преди горското и рибното такива. Както се вижда, Министерство на земеделието (което ,знаем, е в ръцете на ДПС) разполага с първите четири приоритета за влизането на България в ЕС. Тук става въпрос за много, много пари, за огромни интереси. До 1990 г. за всеки 1 лев, вложен в ловния туризъм, държавата получаваше по 1 долар. До 1990 година ловният бизнес носеше на страната 9,5 млн. долара годишен приход. След 1990 г., ако беше запазен ловният ресурс, бихме могли ежегодно да печелим по 30 до 50 млн. долара годишно срещу съответната сума в левове. Тук е мястото да попитаме - кой продаде Стопанско дружество по международен ловен туризъм "Мургаш" за 60 лева сегашни пари. И защо прокуратурата до сега не е разгледала този случай.
В момента кипи припряно раздаване на ловни участъци
Започнаха да се раздават държавни ловностопански райони и държавни дивечовъдни станции, които са изключително важни за опазване на дивечовото разнообразие и дивечовия генетичен фонд на страната.Има списък в Национално управление по горите, по който отстрелът на дивеча в дивечовъдните участъци към държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции се предлага да бъде откупен от една до 10 години напред. Тези държавни дивечовъдни станции и участъци са създадени във връзка с ангажимента ни към Бернската конвенция. Вече има предоставени за раздаване около 10 дивечовъдни станции - Мичурин, Ропотамо, Несебър, Паламара, Витиня, Чепино, Тервел, Преслав, Шерба. И общо 139 държавни ловностопански райони, предоставени за отстрел, се предлагат за 546 000 лева. Кои са хората, които стоят зад ловния бизнес? Естествено, това са най-мощните финансови групировки и най-богатите хора в страната. Всички те и техните приближени подкрепят протичащото и в момента разграбване.В ход е един добре замислен окончателен погром над ловното ни стопанство, над този приоритет за влизането ни в ЕС. В този погром и в това разграбване участват управници на най-високо ниво, в т. ч. и президентът на републиката Георги Първанов, може би без негово знание. Защото ако "частните" ловни стопанства са незаконни, редно ли е държавният глава да ходи на лов в тях? А той ходи - в "Елен" и в "Бялка" новоизлюпеният държавен ловец вече е ловувал. А те са нелегитимни и незаконни. Президентът ли няма къде да отиде на лов? Той ще бъде приет във всяка една ловна дружинка, ловно сдружение или държавна дивечовъдна станция - при това с почести. Но със своето присъствие в "частните" ловни стопанства
до голяма степен той ги легитимира
Както се оказа, президентът на републиката е включен и в една недопустима реклама на тези частни ловни стопанства. В. "Труд" от 23.01.2006 г. препечата статия от немско списание за лов, което прави достояние факта, че у нас се отстрелват вносни елени и че има ловна мафия в България. В статията се казва, че снимката, която публикуват, е била поискана и от президента Георги Първанов, за да я покаже на херцога на Люксембург Анри, защото той не вярвал, че има такъв екземпляр. Ето как българският президент се включва в рекламна кампания, издаваща пред света една измама, т.е. че България внася от Западна Европа дивеч за отстрел. Този дивеч е помпан със всякакви анаболи, стероиди, хормони и химически продукти и е достигнал до такива размери, че да бъде обявяван за световен рекорд. И в този смисъл е недопустимо да се вземе едно животно за 5 000 евро и да бъде продадено за 63 000 евро. Това не е коректно. Главният редактор на сп. Вилд унд хунд" съветва България да се вземе в ръце и да си направи съответните изводи. Защото това, което се върши у нас е некоректно спрямо западните ловни туристи. Към тези съвети можем да добавим и още един - презедентът Първанов да поиска сметка от тези, които са го подвели да застане като лице на сенчестия бизнес в България.И още нещо - не е ли редно прокуратурата най-сетне да разпореди проверка и да потърси отговорност от инж. Илия Симеонов, началник на Национално управление по горите. Би било интересно за българската общественост да научи по какъв начин и изпълнявайки чия поръчка се раздават под сурдинка тези ловни стопанства.

___________________________________________________________________________

Книгата "Бели птици и куршуми", написана от дизайнера Ивон Димчев излиза
на 1 декември, заедно с вестник “Папарак” . Идеята за книгата е предшествана от поредицата статии на автора, публикувани в сайта afera.bg - "Как мутрите легализираха чалгата", предизвикали огромен интерес в най-популярният криминален сайт у нас.
В бестеселъра място ще намерят: историята на Цеца и Аркан, връзките на ВИС, СИК и ТИМ с фолка, разказите на най-популярните изпълнители пяли на босовете, сензационна версия за това кой натопи Кондьо за сутеньор, любовната афера на Глория и Георги Илиев и останалите връзки между мутри и фолк певици, ролята на Слави Трифонов в легализирането на най-популярният жанр, Митко Пайнера и неговите конкуренти и още доста скандални факти. Единствено afera.bg ще пуска в аванс няколко откъса от книгата до нейното излизане.
"...Наред с обикновенното „спонсорство” на даден изпълнител борците започват да мислят и как да инвестират в тази музика, от което да натрупат още пачки. Малко известен факт е един от прийомите, които ВИС използва за да легализират рекета. През 1994г. след като Васил Илиев регистрира в съда застрахователната компания „Вярност, инвестиции, сигурност-2” (ВИС-2) и отваря луксозния си офис в столичния квартал „Редута”, ”императорът” става борец за авторски права. Създадена е агенция "Музикаутор" - компания за защита на авторските права, която обединява наши композитори и текстописци. Идеята е висаджиите, със съдействието на сдружението да събират лицензионни такси от всички обекти, използващи музика за търговските си цели. Става въпрос за всички кръчми, ресторанти, барове, кафенета, радиостанции, телевизии и т.н. Момчета с бухалки тръгват по заведенията и "подканват" собствениците да плащат авторски права. Борците гушват голям процент от сумите, другото отива за "Музикаутор". Според сведенията висаджиите гушвали по 25 процента от таксите. Тези, които откажели да плащат били наказвани с глоби до 500 хиляди лева. Не липсвали и случаите на осъмнали без заведения собственици, заради отказа им да се издължат. Интересите на Васил Илиев в тази сфера се ръководят и защитават тогава от Чавдар Писарски, който по късно става изпълнителен директор на застрахователната компания. В кампанията срещу пиратството Васко налива над един милион лева за стикери, които са разлепени из цялата страна.В същото време месечните такси, които държавата изисква да се изплащат на „Музикаутор” са причина за надигането на негативна вълна сред собствениците на заведенията, които не са на борците. 3000 лв за ресторанти, 5000 за дискотеки, 12 000 за реномираните барове... Националните медии обаче надават вой и скачат срещу мутрите като ги обвиняват в опит за узаконяване на рекета. Заведени са дела срещу висаджиите, а критките от пресата са още по безмилостни. Министерството на културата се предава и проектът „Музикаутор” пропада.Интересен факт обаче се прокрадва във времето, в което въпросната агенция бореща се за авторски права действа.През 1994г. ВИС става съсобственик на „Ара аудио видео”ООД. Основен акционер във фирмата е Виктор Касъмов. Според слуховете лично Васил Илиев му дал 300 000 германски марки, за да започне бизнес начинанието си. Двамата са съученици от родния им Кюстендил. По късно „Ара - аудио видео” получава и лиценз за производство на аудиокасети с музика на световния гигант в шоубизнеса „BMG”.И докато се бият в гърдите, че се борят за авторските права момчетата на Васил Илиев започват масово да зареждат с оригинални продукти на световния музикален лидер стотици сергии из цялата страна. Същевременно с това разрешават на търговците да продават и „пиратската” си стока, естествено срещу определена такса.Едва ли някой е предполагал, но има сведения, че Васил Илиев освен със съгражданина си Виктор Касъмов е подготвял мащабен проект и със Слави Трифонов. По това време Дългия е звезда от култовото шоу „Каналето”. Основал е и музикалния си бенд, с който започват да издават албуми. Идеята на шоумена и Васко Илиев била да продуцират фолк музика. В края на 1994 година двамата често си правят срещи, на които обмислят как да се захванат с доходоносната индустрия. Познанството им става факт на едно от партита на ВИС, в което актьорите на „Каналето” са поканени да изнесат шоуто си. Освен към тях, Васко Илиев питае особена почит и към други родни изпълнители. Босът е доста щедър и в заплащанията си към звездите. По това време „Каналето” имат издадени вече няколко албума и са се превърнали в национални любимци, а Митко Пайнера е все още никой. Идеята на шоумена и висаджията е била ясна - Васко дава парите, Слави ги "завърта". По това време само Радо Шишарката и орк. Кристал издават албуми, но е факт, че изведнъж под крилото на Трифонов се излюпват Сашо Роман и Сашка Васева - новоизгрели звезди от проходилата музикална къща БМК. През 1994г. Дългия, колегите му от Каналето и Куку Бенд са специални гости на сватбата на Жоро Илиев с Мая. Шоумените са калесани да водят празничната програма на събитието. Лично Васил Илиев дава на ръка по 10 000 долара на всеки от участниците в увеселителната част на вечерта. Сватбата на брат му Жоро и красавицата Мая е топ събитието на годината в ъндърграунд средите. Двамата се венчават на умопомрачителна церемония в ресторант „Мираж” с над 500 гости.Мнозина писаха, че вечерта, в която е застрелян Васил Илиев, той е отивал на среща с шоумен номер едно на републиката именно в любимия си заведение. Но никой не написа какво толкова са имали да си говорят двамата. Според запознати причината за срещата е била именно общия им бизнес. След смъртта на Васко, Трифонов продължава общото им дело и до 2003 година БМК съществува и издава изпълнители като Хари Христов, Кали, Марко и Снежина, Сашка Васева, Сашо Роман, Мария Грънчарова, с която собственикът на „Мобилтел” Владимир Грашнов записват и дует. След смъртта на Васил Илиев, Слави се разплаква като малко дете в ефира на БНТ по време на предаването си. Със задавен глас шоуменът заявява, че България е загубила един велик човек. Същите думи той ще изрече и по адрес на Илия Павлов малко след неговото убийство. Години след това Слави ще заяви, че Васко Илиев е дал от джоба си по 10 000 долара на няколко негови колеги, за да отидат да гледат на живо световното първенство по футбол в САЩ през 1994г. Впоследствие обаче много от артистите, получавали финансови средства от създателят на ВИС се отрекоха от него. Слави Трифонов обаче не беше сред тях и остана верен докрай.Години по късно обаче шоуменът развали фатално отношенията си с брат му Георги Илиев. След конфликта на Главния със Слави Бинев Дългия зае страната на архонта. Припомяме, че на 10 октомври 2000г Георги Илиев нахлу с 10 – ина човека охрана в заведението БИАД и преби тогавашния му собственик Бинев. През 2003г босът на ВИС бе осъден да заплати 700 лв в полза на държавата и 1200 лв. на ищеца. След побоя Жоро Илиев къса отношенията си с Трифонов, защото приятелят на Дългия Любен Дилов – син решава да напише медийна стратегия за Бинев, с която да даде отпор на боса на ВАИ холдинг. Тогава се появява и прочутата крилата фраза на Дилов „с вилици и ножове срещу мутрите”. Подкрепата на бившият съратник на шоумена се дължи на това, че двамата със Слави Бинев са съученици и дългогодишни приятели. Подразнен от медийната кампания срещу него, Жоро Илиев провел разговор с Трифонов, но така и не получил обещание от негова страна, че ще вразуми Дилов- син. Висаджийският бос преценил, че Слави е избрал да заеме страната на Бинев. Така окончателно отношенията между шоумена и Главния били преустановени. Слави не се появи и на погребението на Георги Илиев, което окончателно потвърди тезата, че двамата са били сериозно скарани..."

Морски гларуси и секси спасителки ще плажуват на 28 юли в The Cotton Club

До всички столични морячета, видни гларуси и секси спасителки - стягайте се за ново плаване и гмуркане в море от сапунени мехурчета в центъра на The Cotton Club! Морето е далече, жегата не се търпи - взимайте любимите си плажни аксесоари и се пригответе за лудо водно парти! На 28 юли (сряда) ви очаква поредното незабравимо Summer Party с басейн от пяна в центъра на дансинга! Точно в полунощ, DJ-ят ще вдигне зеления флаг "ПЛУВАНЕТО РАЗРЕШЕНООООООО" :))) Начало на “SUMMER PARTY” 23:30ч. Можете отсега да резервирате своето място на телефон 0888127388 или на сайта на заведението www.cottonclub.bg

НАРОДЪТ СРЕЩУ СЛАВИ!

Народът срещу Слави Трифонов. Такава тенденция се наблюдава през последните няколко месеца в интернет пространството. В коментари към публикации на сайта ни Razkritia.com читатели изразяват негативното си отношение спрямо Дългия. Въпреки това, интересът към шоумена расте, а преди време в медийното пространство гръмна новината, че Слави готви политически проект заедно с президента Първанов. Това провокира и нашата анкета на тема „Има ли Трифонов място в политиката”.Слави вече не е интересен на аудиторията
Рекорден брой читатели се включиха в допитването на Razkritia.com, като само за няколко дни над 1800 души дадоха мнение по темата. Най-много гласове е събрал най-негативният отговор спрямо Слави - 36% от гласувалите смятат, че Трифонов не само няма място в политиката, но и в телевизорите им. Други 29% (535-има души) също смятат, че Дългия не става за политик, но оценяват качествата му на шоумен. На 24% пък им е писнало от Слави и само 11% (195 гласа) са убедени, че единствено Трифонов знае как да управлява честно.
Изводът от анкетата е, че хората масово не харесват Дългия и не искат дори да гледат шоуто му. Красноречивото „Слави няма място дори в телевизора ми” обяснява и рязко падналия рейтинг на предаването на Трифонов. Неслучайно и бТВ са решили да свалят „Шоуто на Слави” от екран. Както Razkritia.com писа, от медията на Краси Гергов са отчели изключително ниската гледаемост на предаването и след като приключи турнето му в Америка, Слави няма да се върне на екран.

След турнето в Америка, Слави слиза от екран
В същото врем обаче, обиколката му в САЩ сред българските емигранти е всъщност именно част от предизборната му кампания и бъдещия му политически проект. Според наши читатели Дългия цели вербуване на нови емисари за своята кауза, спечелвайки ги с патриотичните си песни.
Ако Трифонов обаче наистина реши да се впусне в политиката на следващите избори, според нашата анкета, само 11% биха дали вота си за него. Това означава, че Слави няма шанс нито в политиката, нито в шоубизнеса. А когато зрителят си каже тежката дума и се отегчи от това, което му предлага телевизията, на медията не й остава нищо друго, освен да смени предаването. За да не смени зрителят канала.

МАРГАРИТА МИХНЕВА : БАНКИТЕ ОБРАХА БЪЛГАРИЯ!

АЗИС ТЕЖКО БОЛЕН

Сериозно усложнение след прекарана коварна срамна болест получил фолк легендата Азис. По наша информация костинбродският славей имал отравяне на кръвта след като не взел навременни мерки по установена му срамна болест на половият орган. Както стана ясно преди малко повече от година певецът си направи коригираща операция на половият член и от тогава не спирал да си има проблеми с него. Чува се от представители на гей гилдията че мястото било доста чувствително и нарани ли се зараствало трудно. Просто на тялото му било изключително мудно са де бори с инфекциите едновременно и с импланта. Това го правело уязвимо към възпаления в тази област. Не се минало и много време и ромската перла закачил и срамна болест. Тогава не взел навременни мерки явно от срам и за зло щастие не само че не минал леко но и до днес се бори с настъпилите усложнения. По наша информация ежедневно ходил на превръзки и прочистващи системи състоянието му обаче си оставало сложно. Докторите му предписали строга сексуална и хранителна диета както и серия скъпи медикаменти. Азо обаче не можел да приеме случилото му се и дори изпадал в тежки нервни кризи.

МЪЖЪТ НА ГАЛЕНА ПРОДАВА ДРОГА!

Търновският бизнесмен Галин, известен покрай връзката си с фолк дивата Галена замесен в търговия с дрога. Това ни сигнализираха наши хора в страната ни столица. Преди няколко месеца вафленият бос отворил собствено заведение в Арбанаси, за никой от редовните му посетители не било тайна че който искал от там можел да се снабди с нещо “стимулиращо”. Кръчмата станала сбирщина на дилъри и хора със съмнителни дейности както и явни гангстери познати доста добре на полицията в града. Те от своя страна смятат че просто Галин е направил централа на регионалните си колеги в бизнеса. От години насам в града се шушука, че бизнесът на половината на скандално известната фолк дива е доста съмнителен още повече че той демонстрирал охолство и разкош далеч над средното ниво. Както се говори неговите пари стоят и зад проспериращата кариера на сексапилната си половинка. А както знаем една такава инвестиция не се задоволява с дребни пари. Ден след ден всичко около него става от ясно все по ясно и си виждало как вафленият и ресторантьорският му бизнес са просто камуфлаж на една доста печеливша но и опасна дейност.

Устата с Алфа Ромео и две Жулиети на “Сладоледено турне 2010

Това лято българските пътища и градските улици в цялата страна вече няма да са същите. Една от най-ярките звезди на сезона – Устата, вече кръстосва България със своето национално клубно турне, удобно настанен зад волана на огнената фурия Алфа Ромео 159. По случай 100 годишнината на световно известната марка, в началото на юли впечатляващият автомобил бе официално предоставен на изпълнителя в шоурума на нейните вносители у нас “Милано Моторс”. И тъй като автомобила вече не е само средство за придвижване, а шофирането преди всичко трябва да доставя удоволствие, екипът на компанията реши, че лицето, което пътува много и би трябвало да се отъждестви с този автомобил е Устата. След връчването на ключовете, звездата даде начало на най-апетитното лятно турне под надслов “Сладоледено турне 2010”. Проектът на звездата включва концерти в 20 български града, в рамките на най-разпалващите и страстни летни месеци юли и август. От 1 август изпълнителят на мегахита “С близането идва апетитът”, който вдъхнови слогана на новия сладоледен вкус Магнум Мохито това лято, стартира втория етап от клубната си обиколка в страната. Натоварен с куп ексцентрични тоалети, бляскави аксесоари и тайни награди в багажника на своята ярко червена Алфа Ромео, Устата кръстосва родните пътища в комплект със своите две неустоими Жулиети, както обича да се шегува с красавиците от балета Мила и Ади. В кратките мигове за отдих между две участия на морето, сладоледените мацки и Устата доволно разпускат по плажовете и запечатват лудориите на лента. Около екипа от турнето винаги кипи лятно настроение и готовност за най-щурите купони. Вечер, заредени на 100% за поредното клубно шоу, горещите денс-кралици партнират на Устата при раздаването на стотиците награди на най-запалените фенове. По време на всяко участие, наред с най-популярните си парчета, звездата представя и мегахита на лято 2010 “С близането идва апетитът”. За първите 200 щастливци на всеки концерт са предвидени специални подаръци Магнум Мохито, а Устата напомня: “С близането идва апетитът, а с влизането идват 200 награди! Затова следете датите на турнето, бъдете сред първите!”

ДОКТОРА ПОРЪЧВАЛ УБИЙСТВА НА ТРАКТОРА!

Иван Тодоров платил, за да бъде отстранен неудобен прокурор.
Според засечена информация на спецслужбите 500 000 евро рушвет Доктора е дал, за да бъде премахнат неудобният хасковски прокурор Петър Мидов по делото му за отвличане и побой над хасковския бизнесмен Милослав Кръстев. На 2 април 1994 г. Милослав Кръстев е приклещен в автомобила си и откаран в с. Марково. Държат го там два дни. Ограбен е, шестима се гаврят с него. Отнемат му колата и 68 000 долара. Според Кръстев атаката срещу него е организирана от Иван Тодоров. Независимо, че Доктора не е разпознат от жертвата е осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Пловдивския апелативен съд потвърждава присъдата, но Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първа инстанция. Резултатът е, че делото срещу Доктора е прекратено. Разследващите на Октопода разполагат с данни, че колосалната сума от половин милион евро е дадена на човек от групировката в края на 2005 г. в ресторант “Златния телец” в столицата. На срещата Доктора е докаран от бивша барета. Според информация, която достигна до “ШОУ” Доктора е поддържал до смъртта си връзки с организацията на Алексей Петров и по отношение на покровителстване на контрабандни канали. След първия атентат на Цариградско шосе на 18 април 2003 година Доктора беше осветен и се превърна в прекалено несигурен играч в ангажиментите по контрабандните канали. Постепенно загуби позициите си, стана изнервен. Никой не искаше да поема риска да работи с него. Самия той в едно от интервютата си каза, че контрабанден канал без участието на служители на МВР е невъзможен. “В един момент Доктора се превърна в ненужен и логично беше разстрелян", разкриват източници на “ШОУ”. Висаджията Бацата запознава Алексей с Дидо Дънката. Близкият приятел на Георги Илиев, варненският бизнесмен Христо Асенов-Бацата е направил топлата връзка между Алексей Петров и Даниел Славо - Дидо Дънката научи “ШОУ”. След смъртта на Доктора, Дънката поема контрабандните му канали за цигари, стоки и наркотици. "Погрешно Дънката се спряга в медиите като наследник на Самоковеца. Разцветът на Славов настъпи след разстрела на Доктора и израстването на Алексей Петров в системата на МВР", споделят източници на “ШОУ”. Като офицер под прикритие в МВР и в последствие съветник в ДАНС, Петров опънал як чадър върху Славов, който пък буквално поел контрола върху най-оборотната митница в България - митница Варна. В службите има информация, че всяка събота с черни джипове Мерцедес G-класа по маршрута Варна-София са пренасяни чували с пари от контрабандна дейност към басейн Спартак. Неофициално при назначаването му за съветник в ДАНС на Алексей Петров е даден ресорът Митници.

Мария НИКОЛАЕВА

СЛАВЕЯ ИВАНОВА : АЗ ПИСАХ КНИГИТЕ НА ГЕОРГИ СТОЕВ!

- Здравей, Славея, твоето име се споменава не един път из медийното пространство, свързано с това на убития преди повече от година писател Георги Стоев. Твърдеше се дори, че си писала книгите и на него, и на покойния Христо Калчев. Докъде е истината в тези масови твърдения?

- Само едно ще ви кажа, писна ми да ме спрягат за такава или онакава. Аз съм едно обикновено момиче, работило дълги години и с Христо Калчев и с Георги Стоев. Истината покрай тях и писането е една – те диктуваха книгите си на мен.
Така че, ако трябва да бъдем честни с читателите, в този смисъл – аз пишех книгите на Христо Калчев, и на Георги Стоев. Това задоволява ли ви като отговор?

- До тук – да, но разкажи ми нещо повече около творческите процеси!

- С кого да започна?

- С Христо Калчев.

- Ицо Калчев беше болен човек. Беше му писнало да се занимава с писане, но пазарът изискваше и буквално трепереше от нужда за неговите книги. Калчев обаче нямаше сили. Всеки ден около обед идваше в офиса на издателство „Световит“, диктуваше ми по час – час и половина негови хаотично проблеснали мисли, аз ги записвах на компютъра и той си тръгваше. Сетне ми трябваха дълги часове къртовска работа с текста, за да ги превърна в част от фабулата на конкретния роман.
За тази си работа получавах от издателя Огнян Младенов заплата от по¬рядъка на 350 лева. Той съответно подаваше книгите на Калчев в поне 40 000 хиляден тираж – всяка една от тях…

- Искаш да кажеш – твоите книги, подписани от Калчев!?

- Силно казано. Но донякъде – да. Никой не ме уважаваше, подиграха се с таланта и с труда ми, но аз търпях и вярвах, че покрай Калчев и издателя му ще завъртя контакти и ще пробия самостоятелно в бранша. Не стана точно така…

- Ами как стана?

- Типично в свой стил Ицо ни напусна спонтанно. Огнян Младенов беше в шок и ужас – няма кой да пише. Един ден той довлече пияницата Владо Даверов в офиса и ми съобщи, че това е новият автор на вулгарни романи. Останах поразена. Идеята беше Даверов да „развърже стари ръкописи на Калчев и да пишем още книги, подписани от покойния автор. Направихме го с романите „Вълчи капан“ първа и втора част и тогава гръмна скандалът, разпален от Боян Биолчев и покойният вече Виктор Пасков. Чак тогава на терена се появи Жоро Стоев. Беше блед и уплашен, но се пишеше на голяма работа.
Бил информатор на Ицо… За мен това са глупости. Три години непрекъснато работех с Христо Калчев и никога не съм видял въпросния информатор – а той лъжеше в медиите, че са се виждали всеки ден.

- Но все пак ти работеше с Жоро Стоев

- Първоначално – не. Аз за тях бях проста работничка. В съседното помещение Жоро, Владо и Огнян умуваха фабулите на първите му книги, после Владо идваше при мен и ми диктуваше чист текст.
Направихме първите няколко книги, поредицата трябваше да се казва „Борците“ първа, втора и трета част. После Жоро сметна, че заглавието не е достатъчно скандално, и реши да се именуват „ВИС“ и„СИК“.

- Значи си писала само първите книги на Стоев?

-Не. И тук идва най-интересното. Един ден Жоро ми изпраща съобщение на мобилния телефон с текст: „Трябва спешно да те видя“. Позвъних му. Определихме си среща в една кръчма на „Плиска“. Беше с прословутия му адвокат – Добри. Каза ми, че хванал Огнян в лъжа – как го краде с тиражи и прочие. Питаше ме дали ще го подкрепя, ако той тръгне срещу Огнян и ми обеща по 400 евро на месец възнаграждение. Няма да лъжа – имах нужда от пари и веднага приех. Доволен, той ми заяви: „Довечера ще ти дойда на гости“. Това ме уплаши. Живеех под наем в малък апартамент в столичния квартал „Слатина“, недалеч от офиса на издателството. Вечерта Жоро дойде сам с една голяма тетрадка, каза ми да седна пред компютъра и за една нощ ми продиктува новата поредица „БГ Кръстника“.
Тук е моментът да кажа, че съм убедена, че той правеше това поръчково.
Защото не един път, когато се чудеше какво да ми продиктува, звънеше на един телефон – консултираше се тихо под носа, и после продължаваше да диктува.

- И така направихте следващите му 4 книги, озаглавени „БГ Кръстника“?

- Не – книгите бяха 5. По-точно – ръкописите бяха 5. Четирите бяха издадени, а петият Жоро не искаше да го даде на издателите си приживе.
После, като почина, съпругата му го предаде пак на същите издатели. Доколкото имам информация, Жоро с тях имаше сериозни конфликти.
Доколкото разбрах, че са го хванали, че пише поръчково – и са му искали процент от това. Не знам, тук не мога да бъда сигурна в думите си.

- Излиза, че ти си в основата за създаването на съвременната криминална белетристика…

- Затова едвам свързвам двата края /смее се/. Не искам да си имам работа в такива хора вече. Живея нов живот, а всичко, което ми се е случило, смятам да го забравя. Затова давам и това интервю – дано след него всички да се успокоят и да ме оставят на мира. Няма какво повече да казвам. Това е.

- Благодаря ти за откровеността!

- За нищо. И ако ми позволиш да дам на всички журналисти един съвет – спрете да ровете в костите на мъртвите. Оставете ги да почиват в мир.

интервю на Деси Монева

ЛЮВОВНИКЪТ НА МАЯ ИЛИЕВА Й ВЗЕ ХОТЕЛА!

Мая Илиева подарила бутиковия си хотел “Дюн” в Слънчев бряг на любовника си Николай Иванов – Шванца. Ог известно време тридесет и две годишният варненец се разпорежда с имението на морето, разкриват познати на вдовицата на Жоро Илиев. Според техните признания, младият любовник на почернената милионерка е успял да влезе под кожата й и вече управлява почти изцяло бизнеса на вдовицата. Шванца даже кроял планове да отвори огромно заведение в София върху имот, стопанисван от половинката му. А плановете на Николай да сложи ръка на чалга бара “Най клуб”, обаче се осуетили, тъй като се оказало, че Мая Илиева е продала изцяло дяловете си на Пепи Лашов. Вдовицата на ВИС обаче обащала да намери подходящо помещение в идеалния център на София, за да задоволи каприза на любовника си. Новият мъж в живота на Мая бе представен от нея едва това лято, а вече е буквално нейния реален покровител в живота, жужат злобните клюкари.

Тони Стораро си партнира с блондинка в ново видео

Готов е клипът към актуалния му хит „Какво направи с мен?”Тони Стораро вече е готов и с видеото към най-новото си парче „Какво направи с мен?”, което от днес се върти ексклузивно в ефира на Фен ТВ. Песента се появи преди броени дни, но вече се радва на завиден успех.
В новата си песен звездата на Diapason Records избра заложи на по-лиричен текст по препоръка на своите почитатели. „Отдавна исках да направя песен с по-сериозен текст и се радвам, че феновете ме подкрепиха. Получавам много добри отзиви за песента досега и това адски много ме радва.”, сподели българският Василис Карас.
Клипът на „Какво направи с мен?” е заснет в изоставена сграда в околностите на София. И по-точно мястото е запустял санаториум. „Като разбрах какво е била сградата преди по някакъв начин се замислих, че една разтърсваща любов наистина може да те доведе до лудост и да извършиш големи щуротии.”, разсъждава хитовият изпълнител.
В част от кадрите Човека-глас си партнира са атрактивната блондинка Галя. „Отново предпочетох да дам шанс във видеото ми да се снима не популярна дама, а обикновено момиче, както направих и с предишния си клип. Имах много запитвания от момичета във facebook и офиса на нашата фирма с желание да се снимат във видеото. С режисьора обаче се спряхме на Галя, защото тя е не само красива и сексапилна, но и много артистична.” Не пести комплименти Големия Тони.
Не пропускайте новото видео на Тони Стораро „Какво направи с мен?” само в ефира на Фен ТВ!

Dillan готов на всичко за една жена?

Младият певец с нова песен и клип „Всичко давам за тебе”
В разгара на лятото Dillan зарадва своите фенове с новата си песен „Всичко давам за тебе”. Парчето на младата надежда на Diapason Records е подкрепено и с клип, който от днес се върти в ефира на Фен ТВ.
След предишния си проект „Пробвай върху мен”, който наскоро бе представен и в друга версия от Преслава, Dillan подготви новата си песен „Всичко давам за тебе”. Тя е по музика на хитовия гръцки композитор Христодулос Сиганос, а текстът е дело на Росен Димитров. „Отново се доверих на Росен. Той направи и предишната ми песен, която до този момент е най-успешният ми сингъл. Текстът на „Пробвай върху мен” беше доста по-провокативен и закачлив. Но този път с моите продуценти преценихме, че трябва да се заложим на нещо по-различно. Самата музика е „по-тежка”, както се казва, и провокира такива асоциации.”, обяснява новият секссимвол на попфолка. „Мисля, че много хора ще се припознаят в песента, защото се разказва за нещо, което всеки е преживял – осъзнава колко силно обича един човек, след като го загуби и чак тогава си дава сметка, че е готов на всичко за него.”, разсъждава още певецът на Diapason Records.
Dillan бил готов преди известно време със записа на „Всичко давам за тебе”, но забавил малко излизането на сингъла, за да може да заснеме и клип. Режисьорът Ненчо Касъмов предпочел за локация на снимките не лъскава обстановка, на която обикновено се залага в жанра, а точно обратното. Спрял се на стар подлез и стени, изрисувани с графити. „Идеята да се снима на тези места, ми допадна още от самото начало. Обичам да експериментирам, а и бях убеден, че ще изглежда много добре на екран. И сега, като гледам видеото, съм много доволен от резултата.”, обясни младият изпълнител. Красивата брюнетка, която партнира на певеца в клипа, е манекенка. Не пропускайте новия клип на Dillan „Всичко давам за тебе” само в ефира на Фен ТВ!
Dillan – Всичко давам за тебе
музика: Христодулос Сиганос, текст: Росен Димитров, аранж.: Наско Петров
режисьор: Ненчо Касъмов, сатайлинг: Тони; грим: Аделина; коса: Мими

Веселин Стаменов: Жълта преса е синоним на свободно слово у нас

Има стара приказка в журналистиката, че писател става умореният журналист, пита писателя и “жълтия” журналист в интервю Деси Монева, цитирана в mishenabg.com:
- Питаш ме как от писател станах журналист. Какво особено има? За мен няма нищо странно в това. Просто сядаш и пишеш. Словото е за всички, стига да можеш да работиш с него. Правя това, което мога и обичам и което чувствам за правилно. Писането е начин на живот, старая се да живея така, както искам.- Да, но журналистическата работа е доста по отговорна. Реалността не е както в художествения свят на автора...- Въпрос на гледна точка, както е казал Стиви Уондър. Аз виждам света през моите очи и го пресъздавам така на хората. Словото е мирогледът на автора. Около нас текат процеси, които аз виждам по един начин. Не гледам лустросаното лице, а търся реалното, ровя се и търся информация, за да дам повече на читателите. Всъщност в тази посока работата ми като писател и журналист се припокрива.- Полето за изявата си като журналист си избрал да бъде в жълтите медии. Защо точно там?- Защото те поне имат смелостта да си признаят жанра. Другите - така наречените официози - не го правят, макар и за тях да е лепната по една емблема – я поръчкова медия, я медията на еди кой си, я придворната медия на премиера и коя ли още не. Смея да кажа, че истинската жълта преса в България е най-свободната. Там термините “цензура” и “ свещена крава” са табу. В България жълта преса е синоним на свободно слово. Навсякъде другаде свободното слово е заключено в касата на главния редактор или скрития собственик на медията и се пуска, когато има интерес.- Често чета твои статии и разследвания предимно във в. “ПАПАРАК”, остри са и на моменти парят. А темите са страшни, Октоподи, Трактори, ъндърграунд, афери... Да не би да искаш да запишеш името си сред имената на българската разследваща журналистика?
- Абе, колежке! Не един път съм напомнял, и дори с риска да се потретя, ще кажа, че съм ученик на великия Христо Калчев.Той винаги ми казваше да не вписвам името си в нечие стадо – я на писатели, я на журналисти, на поети и какво ли още не. Не, не искам името ми да бъде вписано никъде освен на корицата на някоя моя книга или под написаната от мен статия.
Не отричам никого, но аз така виждам нещата. Пиша за това, за което ме е гъдел, пиша там, където се чувствам свободен и полезен. Това е.- Така поднесени, нещата звучат толкова невинно. Но понякога от статиите ти гръмват обвинения, дори разкрития... нали се сещаш, че подобни скандали не са като на литературен форум...- Не са, наистина. Дори вече не един път съм усетил силната горчилка на занаята. Но как по друг начин можеш да усетиш истинската сила на словото. Последният подобен скандал, с който се сблъсках, беше с някакъв шеф от отдел на БНБ. Поводът беше едно разследване за банковите измами и жертвите на банковия картел в България. Ставаше въпрос за банковия рекет, измамени потребители и, най-скандалното – измамата с банковите депозити с промоционални лихви. Самата реакция от разследването ми показа, че аз и моят екип сме бръкнали надълбоко в една коварна система за пладнешки обир на нацията. Показали сме горчивата истина. От БНБ дори ме поканиха на среща, за да ми покажат, че информацията, до която сме стигнали, е невярна. Защо мислите? Защото е точно обратното. Имах десетки похвални писма от читатели, поздравяваха ме и дори ми писаха, че такива като мен са им надеждата към спасението от банкерите паразити. Един такъв случай ме зарежда да работя с години напред...- Бъркаш надълбоко и в политиката...- Навсякъде където трябва. Хората, читателите, за които работя, искат истината и ние непрестанно я търсим. В политиката, в медиите, в шоубизнеса, в църквата, ако щеш.
Когато видим реалното лице на света, който ни заобикаля, тогава ще разберем в каква държава живеем и как да променим нещата, които не ни харесват.- Толкова привързано говориш за работата си като журналист, че ме изнанадваш. Да не би да си казал край на книгите и писателската дейност?- В никакъв случай. Не съм спрял да работя. В момента подготвям няколко проекта, които скоро ще излязат на пазара. Ще останете изненадани. Повече няма да Ви кажа, защото не обичам да говоря за неродени деца. Пробвах възможностите си в няколко нови идеи. За тях ми трябваше повече време за работа. Събирах доста време информация, за да мога да им дам нужното качество. Но дотук с това!- Четох някъде, че те представят като писател - бизнесмен. Приемаш ли я тази емблема и как разграничаваш писането от бизнеса?- Сещам се къде ме представиха така. Ще ти кажа само че това за мен е опит на твой колега да се прави на интересен. Преди време се запознах с един поет с китара - собственик на 2 фабрики. Познавам рок музикант, който внася и продава гуми. Аз съм в строителния бизнес. Не виждам нищо лошо или смешно дотук. Фактът, че успяваш, е важен. Това показва, че си истински талантлив човек. А колкото до писането и бизнеса, ще ти кажа, че самото писане се превръща в бизнес, а това вече е нещо добро. Да правиш пари от любимата си работа си е чист кеф и надежда за много други хора, които искат за се занимават с писане. Преди години дори имах спор по темата с писателя Владо Даверов, който ми зададе що годе същия въпрос: Кога намирам време да пиша, щом се занимавам бизнес? Според него писането било постоянен къртовски труд и от него не се печелело. За него може и да е така, но за мен творенето е релаксиране и бизнес. Аз си почивам, докато пиша, и се радвам на добри приходи.

Със съкращения

САШО ДИКОВ : БФС Е МАФИЯ! СЛАВИ ТРИФОНОВ Е ЖАЛЪК!

АРЕСТУВАТ ВЕСЕЛИН МАРИНОВ!

Певецът Веселин Маринов блъснал пешеходец, след което избягал от местопроизшествието, пише информационната агенция Блиц, цитирайки столичен седмичник. Очевидци на инцидента разказват как любимецът на всички пенсионери блъснал момче на централния столичен булевард „Цар Освободител“ с луксозния си джип „Рейндж Роувър”. Вместо да откара пострадалия в болница обаче, естрадният изпълнител само проверил дали момчето е добре и си продължил по пътя.
Присъстващите на произшествието били направо стъписани. Момчето изхвърчало на няколко метра от удара на джипа. Всички били възмутени от отношението на Веселин Маринов, който само потупал по рамото пешеходеца и си заминал. Потърпевшият стоял на тротоара в продължение на доста време, докато се окопити. Младежът видимо нямал наранявания, но е възможно да е имал комоцио, което от шока да не е усетил.
Потърсен за коментар, самият Веселин Маринов пък не вижда нищо смущаващо във факта, че е напуснал местопроизшествието. Той е категоричен на момчето нищо му нямало и освен това пешеходецът сам бил виновен за ПТП-то. Той се изпречил пред джипа на Веско Маринов (с тузарски номер 9999), без да се огледа за преминаващи коли. Освен това, когато певецът го попитал как се чувства, момчето казало, че всичко е ОК и няма нужда от помощ, накрая – дори се извинило.
Дори и да е така обаче, според Закона за движение по пътищата, когато има ПТП, участниците не трябва да напускат местопроизшествието. Според правилника, е трябвало да се вземат и алкохолни проби на Веселин Маринов, но това е нямало как да стане, тъй като шофьорът… е избягал.
„Защо сега Цветан Цветанов не арестува Веселин Маринов?”, „Досега Веско трябваше да търка наровете в ареста” – косят се интернет потребители, възмутени от поведението на певеца и беззаконието, което цари у нас. Според форумци естрадният изпълнител винаги се е ползвал с протекциите на властта.
Веселин Маринов стана пословичен с четкането на управляващите, като си спечели названието „придворния певец на властта”. Изпълнителят галеше червените политици по време на предизборните си концерти, но след като БСП вече не е власт, Веселин Маринов започна да пее за ГЕРБ. „Не бой се, Веско. Нали Цецко Цветанов ти е първи приятел. Ти затова си избягал, копеле. Айде сега да видим как ще реагира МВР”, справедливо коментират интернет потребители.
Някои форумци пък проявиха чувство за хумор, като обвиниха Веселин Маринов и в друго престъпление: „Вчера е нападнал човек в парка и му е изпял новата си песен!”.

СМЪРТТА КАТО БИЗНЕС!

За „новата вълна" в бранша, старите истини, острите конфликти и всички онези неща, за които предпочитаме да не говорим
Те са млади, симпатични и талантливи. Нo не са нито „Бонд", нито младежкият оркестър на „Класик FM радио". Ще ги видите по-скоро на погребение, отколкото в дискотека. Професионализмът им ще ви респектира. Неочакваната им академичност на моменти ще ви изненада. Чувството им за хумор сигурно ще ви стресне. Или поне ще ви накара да плюете в пазва. В началото най-вероятно ще ги помислите за луди. След десет минути ще си кажете - луди, но безобидни. В края на едночасов разговор вече няма да сте сигурни нито в едното, нито в другото.
Добре дошли в света на Валерия, Калин и Валентина. И на много други млади хора, които са на „ти" със смъртта. Защото живеят от нея - при това в абсолютно буквалния смисъл. Независимо дали правят ковчези, четат обреди, гримират покойници или са просто административна брънка в погребалната индустрия.

Те не са някаква субкултура. Не и в подчертано обидния смисъл на думата, който приемаме априори. Те са по-скоро една паралелна реалност със собствени правила, приятелски кръгове, начини на комуникиране и лексика. Считат се повече за ексцентрични, отколкото за смахнати. Те са младежите от „новата вълна" - без капка меланхолия и изкуствен патос в поведението си. За сметка на това обаче с адски здрави нерви. Толкова здрави, че е заразително. Ако никога не сте се шегували с хора от „занаята", затегнете коланите. Знаехте ли например, че има две основни предложения за химн на Централни гробища? Едното е песента „Ледено момиче". Другото - култовата от близкото минало „Даже мен да ме няма на белия свят".

Лятото е „мъртъв" сезон в занаята - казва Калин и се усмихва леко срамежливо. Иронията тук не е умишлена. През зимата поръчките за ковчези наистина били несравнимо повече заради подхлъзвания, грипове, пневмонии и какво ли още не. „А и през лятото пенсионерите си ходят по вилите и ако се случи нещо, то става там и се действа на място", обяснява значително по-сериозно Калин. На 25 години той вече е управител на „Хадес", най-големия производител на ковчези в страната, който покрива близо 80% от търсенето. Ръководи 90 души и обслужва над 120 обредни дома и агенции. Нищо, че не му личи.
Защото когато Калин се усмихне, забелязвате колко по детски меки са все още чертите му. Нищо общо с типичния майстор на ковчези от някой каубойски филм, който потрива ръце доволно, ако в малкото градче с име на европейска държава стане престрелка. Нито пък с майстор Безенчук от „Дванайсетте стола", който с пиянско клатушкане ви убеждава да купите „продукция" за тъщата. Един от първите уроци в този бранш е колко малко струват стереотипите.

Валентина: „Чудя се как ли ще реагират хората на дъщеря ни един ден"
Калин се занимава с ковчези от десет години. Бил е на 15, когато започва да разнася специфични консумативи като дървени кръстове по трамваите. Отначало е момче за всичко във фирмата, основана от баща му и негов партньор. Както много бизнеси в България и „Хадес" се пръква в гараж.
„Да, аз стряскам хората - разсмива се Калин, - от много години ме наричат Гробаря и какво ли още не." По-късно става ясно, че и от клетвите му много се плашели. Макар че той лично не отправял такива.
Истината е, че Калин не се захваща с ковчези от немай-къде. Имал е и други възможности - сам се отказва от Художествената академия и специализация по керамика в Египет. „Това нямаше да ме доведе доникъде - отсича, - докато сега създавам нещо. Това, което правя, наистина има значение. Да, аз се страхувам от смъртта, но успявам да се абстрахирам от нея."

Особености на българския ковчег
Както има българска следа, българска бактерия и български чадър, така има и български ковчег. Той е типичният, най-продаваният и естествено си има своите особености.
Основната е колко е евтин. По-малко от вечеря за двама в добър столичен ресторант. Най-популярният модел на „Хадес" струва... 20 лева. Друг въпрос е, разбира се, как се поддържа тази ниска цена. Първо, с настойчивото търсене. Това е моделът, който се харчи най-много - близо 2000 бройки на месец напускат фабриката на „Хадес". И второ - с качеството, или по-точно с неговата липса.
„Просто ужас - свива рамене Калин, - за да постигнем цената, която е добра за пазара, трябва да го правим от фазер. И да не го боядисваме, освен около ръбовете." В този смисъл майсторите на ковчезите са опакото на мебелистите - именно фазер се слагаше на задната част на много секции от соц време. „Правели сме и бои от сажди, за да излиза по-евтино - нарежда Калин, - тук хората нито могат, нито искат да плащат за подобни неща. На Запад по разходи една сватба се равнява на едно погребение, а у нас една сватбена рокля струва поне десет ковчега. Ако някой пък се поотпусне, решава да вземе ковчег от ПЧД - той е за около 60 лв."

По-скъпите ковчези се купуват сравнително рядко, а моделите за по 650 лева - почти никога. „Макар че има някои наистина красиви - заявява с доза гордост Калин, - аз лично за себе си бих избрал номер 17!
Номер 17 от каталога на „Хадес" е от чам и парен бук. С двоен капак. И е от скъпите. Дали Калин наистина си е заплюл номер 17, е трудно да разберете - дори защото хората в бранша се забавляват със смущението на лаиците. Номер 17 обаче не е типичният широко продаван български ковчег. Не са такива и ковчезите за известни клиенти, които Калин донася от Италия. Нито ковчегът, който две мутри „избрали" за приятел: „Влязоха, не приличаха на нищо, аз взех да им показвам разни неща, а те ме прекъснаха: глей са, брато, важното е да е най-скъпият!"
Освен евтин и с ниско качество, българският ковчег е голям инат. Не ти се маха от главата. „Обикновеният ковчег трудно се откъсва от тебе, преследва те - признава Калин. - Веднъж започнеш ли да го произвеждаш, няма спиране - пазарът го изисква." Следващият по цена модел например е изцяло боядисан и изглежда несравнимо по-добре. Само че хората купуват най-евтиното и базисното. Отгатнете разликата в цената! Тя е точно... 3 лева. В този смисъл българският ковчег може да влезе в учебниците по икономика като перфектната илюстрация на „еластична" стока - съвсем миниатюрна разлика в цената афектира радикално търсенето.

Българският ковчег е и доста еклектичен: хем е български, а капакът му се прави от фазер, внесен от Зимбабве
Просто този тип фазер бил по-подходящ за капак. Това, разбира се, не бива да ни учудва. Колко обувки се кротват по витрините с надпис „италиански", а отделните им части - абсолютно български. Или китайски.
На всичкото отгоре българският ковчег се краде. В смисъл - плагиатства се. В това отношение обаче той е сходен и с другите, по-скъпи ковчези. И тук се сблъскваме с един от конфликтите в погребалната индустрия - напрежението между „Хадес" и другия по-едър производител, кюстендилския „Осогово". Според Калин преди време дошли хора от Кюстендил, представили се за частна погребална агенция и купили по един ковчег от всеки модел. Две седмици по-късно започнали да ги произвеждат. Сега над главата на Калин в офиса му виси със страшна сила карта на България с много зелени и няколко кафяви правоъгълничета. Зелените обозначават градовете, покрити с продукцията на „Хадес". Кафявите - тези, спечелени за територия на „Осогово". По-дребните производители, които работят само на местно ниво, въобще не мътели водата. Така майсторите на ковчези от Монтана, Велинград или Смолян например въобще нямат налепени по картата правоъгълничета.

„Конкуренцията е нещо нормално, но не и по начина, по който се получи - мръщи се Калин. - Лъжата не беше гот!" От „Осогово" внимателно, но твърдо отказаха среща с екип на „ТЕМА". Основната изтъкната причина беше, че „ние сме прекалено скромни и няма смисъл да се виждаме с журналисти".

Не би ме притеснило да ни наричат семейство Адамс - казва Валентина и пали цигара. „Всъщност не би трябвало да пуша сега заради бебето", допълва леко гузно и същевременно извинително. Валентина и Калин се запознават в погребална агенция. Това не било нещо странно в тези среди. „В нашия бизнес всички сме се оплели - категоричен е Калин, - например Катафалката Пешо е мъж на техничката Сийка и така нататък", пояснява през смях. „Истината е, че работата е много ангажираща и не остава много време за външни контакти"- това е версията на Валентина.
В момента дъщерята на Калин и Валентина е на два месеца. Валентина ходи на работа почти до раждането. Обяснява колко смешни били с колежката й, също младо момиче, като се разминавали - двете бременни, в кабинета им. „Сега пък си представям как един ден, ако дъщеря ми отиде в някакво детско предаване и я попитат какво работят родителите й, тя ще каже: „Тате прави ковчези, а мама е на Централни гробища."

Валентина започва работа в погребалния бизнес като повечето - съвсем случайно. В системата е вече четири години. Първо прави „де факто всичко" в частни погребални агенции, след това преминава на държавна работа като PR в Централни гробища. Твърди, че едвам чака да изтече майчинството й, за да се върне там. На 26 години Валентина вече е превърнала голяма част от впечатленията си от погребалния бизнес в сериозна дипломна работа по социология и политически науки: „Погребението като битова форма на проява на специални екзистенциални ценности". А най-вероятно във вас вече напира въпросът: какво, по дяволите, прави едно младо, хубаво и очевидно умно момиче на подобно място? „Знаеш ли, погребението не е нещо депресиращо - отсича Валентина, - погребението е начин да се справиш с идеята за смъртта


„У нас една сватбена рокля струва поне десет ковчега" - твърди Калин
Моля?!
„Ами да, и става на няколко нива - твърди тя. - Първо, сблъскваш се с идеята memento mori, тоест, че трябва да помниш смъртта, и каквото и да ти се случва, да го разглеждаш в тази перспектива. В един момент започваш да приемаш нещата спокойно. Другата реакция си е чисто хедонистичната - много хора след погребение на близък човек си казват: така или иначе се мре, защо да не си поживеем в промеждутъка? И го удрят на купон. Много рядка, но адски ценна е третата реакция. Тя е да се постараеш да бъдеш социално безсмъртен, след като физически не можеш. Да оставиш нещо след себе си."
Разбира се, това са хубави приказки, но когато нещата опрат до края, човек невинаги изпада в подобен вид съзерцания. Повечето сериозни размисли идват по-късно. „Да, и това е така - съгласява се Валентина, - за смъртта мислим някак си обобщено, но когато тя настъпи конкретно, не знаем как да реагираме." Което пък звучи съвсем в синхрон с максимата на Михаил Булгаков: „Човек е смъртен, но това би било половин беда. Лошото е, че понякога той е внезапно смъртен."

Между опиума и закачката
Има едно нещо, което ще чуете със сигурност от всички в погребалния бизнес. А то е, че ако веднъж свикнеш, по всякакъв начин се стремиш да останеш. На пръв поглед това противоречи на „нормалния" човешки поглед - все пак става въпрос за боравене с една тежка материя. На практика обаче именно тази тежка материя, наречена смърт, засмуква усилията и аспирациите на страшно много хора.
„Погребалният бизнес е много странен - казва Валентина почти тържествено, - оттам никой не се е върнал."
„Нещо като опиум - замисля се Венцислав Григоров, директор на ОП „Гробищни паркове" - София, - или поне толкова силно като опиум. Постоянно наблюдавам как, ако на някого се наложи да напусне системата, той драпа да се върне в нея."
„Ами аз просто обичам трудната работа - заявява Васил, основният аранжор на Централни гробища вече 13 години, - всеки човек е изпратен за нещо на този свят. Аз съм докторът на умрелите. Иначе вечер спя и мисля за гаджета."

„Може би в началото исках да се правя на интересна, но после като че ли всичко е въпрос на подсъзнание" - свива рамене Валерия. Тя е на 26 години. От близо две години е обредник. Цели две години преди това пък е гримирала покойници в частни погребални фирми
Много от агенциите използват гримьори, за да представят покойника пред близките му „в приличен вид". Такова „представяне" струва 30 лева. Разбира се, често има и негласни уговорки с т. нар. препаратори от моргата, които свършват работата още там.
Валерия, също като Валентина, попада случайно в бранша. Сега обаче не е сигурна дали някой ден въобще ще се махне от него. Не може да изясни за себе си конкретната причина. Но такава със сигурност има, след като хората в бизнеса „смърт" по правило остават. Естествено бихме могли да говорим за икономически причини. Само че те са по-скоро свързани с частните агенции и предприемачи, а не с хора на бюджетни заплати. Някой би казал: подкупи за гробни места и бързо оформяне на документи. Само че в погребалния бранш работят с желание и хора, които нямат никакви лостове на влияние върху всекидневните процеси.
Идеята да си интересен и различен е всъщност една от водещите при младите хора. Поне в началото. По-късно идва усещането за това, че си полезен. За собствената ти значимост в един толкова важен момент от битието. Тоест ти си част от тайнството. А стремежът към ритуализиране на ежедневието, към някакво участие в „магията" е стар като света. Разбира се, много по-прозаично е обяснението, че занаятът е адски специфичен и след него трудно можеш да се адаптираш към нещо друго. В което сигурно също има някаква истина.

Професия погребален агент
Да си частен погребален агент в България не е нещо бляскаво. Това е единственият бизнес, при който на хората им е леко неловко да те попитат: „Абе, как върви?" Но пък може да е доста печелившо, ако играеш с усет. Преди време взривяваният пернишки погребален частник Петър Мицов беше казал, че „две погребения на седмица да правиш, кючек ще играеш". Разбира се, това е доста пресилено. Но ако се позиционираш добре, печалба определено има - това де факто е най-сигурният бизнес. Както казват американците, двете най-сигурни неща в живота са смъртта и данъците.
Само в столицата има, грубо казано, 15 000 смъртни случаи на година. От тях погребенията са около 10 000, а кремациите - 5000. Тоест погребалните агенти имат доста сериозна маркет ниша. Едно средно добро погребение струва от 300 лева нагоре, а кремацията е със стотина лева повече. От стандартното погребение грубо 80 лева остават за агенцията, а при кремацията тази цифра може значително да се завиши. Други печалби, макар и значително по-малки, идват от надценките на стоките. Да речем на ковчега, който е закупен най-често от „Хадес" или „Осогово", и се продава на различна цена в погребалната фирма. Нещата обаче са далеч по-сложни от това, което се вижда на пръв поглед. Защото бизнесът е един от най-специфичните и много пазарни техники не действат.

Планирането например става трудно. Никога не знаеш със сигурност каква ще е смъртността следващия месец и още по-малко какъв дял от нея ще се падне на теб. Роенето на погребални фирми, макар и прекъснато през последната година, засили апокалиптичното усещане у много от първите частни агенции като „Ерцид".
„На мен по три погребения на ден ми трябват, за да оцелея - казва Росана-Мария Манолова, собственик на „Ерцид" и председател на софийския Funeral club, - а ето днес нямам нито едно!"
Друга особеност в занаята е рекламата. Ако си позволиш да лепиш розови лепенки с отвъдни послания, тя може да се обърне срещу теб и да стане дори антиреклама. Голяма част от агенциите следователно разчитат на най-старата форма на реклама - мълвата.

Страшно объркващо действа и фактът, че в този бизнес невинаги може да се усети „наказателният вот" на разочарованите клиенти. „Това не е магазин, за да си купиш сирене - разсмива се Манолова, - и след това да си кажеш: „Хм, сиренето в този магазин не е хубаво и вече няма да пазарувам оттам, ще видят те!" Човек погребва 2-3 пъти в живота си и дори да си го разочаровал, той няма да може да ти го покаже скоро и така да афектира успеха ти на пазара." Интересното в случая е, че невинаги най-големият професионалист печели клиентите. Понякога истинският успех идва при този, който най-драстично води минивойните за влияние и лобира ловко между отделните играчи в бранша.
Относителните цени са също белег на този занаят. Услугата може да бъде предложена ВИНАГИ на по-висока цена в зависимост (или не) от изискванията на клиентите. В този смисъл понятието „твърда цена" тук не важи - нищо, че много агенции наблягат на него. Ако не е притиснат финансово, клиентът (в повечето случаи най-близкият от опечалените) е невинаги рационален в избора си. По-пищно погребение може да се сметне за изблик на чувства: така от непредвидими и нерационални подбуди идват по-големите маржове на агентите.


Валерия: „Хората ме гледат с уплах"

Лицата на покойниците са изключително спокойни: по-страшно е какво става с живите - твърди 26-годишната студентка по биология и опитен погребален кадър

Валерия, две години си гримирала покойници. От близо толкова време пък четеш погребални ритуали. Обичаш ли работата си?- Определено. Вярно е, че виждаш хора, които са нонстоп разстроени. В един момент обаче всичко ти става навик. Работи се на конвейер, по 12 часа. Въобще не ми остава време да се замисля. Колкото до неприкосновения допир с мъртвите - той не пречи.

Дори когато ги пипаш, подреждаш, гримираш?- Дори тогава. Виж, аз имах предподготовка, защото докато учех медицина, имах упражнения по анатомия.

Какво говори лицето на един мъртвец?- То е изключително спокойно. Няма човек, който да е с измъчена физиономия. Независимо при какви обстоятелства е умрял, дори да е жертва на катастрофа, тежко престъпление или някаква супер трагедия.

Като гримьорка не изпитваше ли страх?- Не, никакъв. Всичко е въпрос на индивидуалност. За мен не е страшно да гримирам покойник. Страшни понякога са нещата, които стават с живите. А колкото до грима - просто се абстрахираш и действаш.
Нещо като защитна реакция...- Да, вероятно е някакъв бушон. Иначе нервната ми система сигурно би си отишла.
Не ти ли е хрумвало да работиш нещо друго?- Виж, работата ми не е добре платена. Освен това съм имала много други предложения. Но съм отказвала.
На този етап много читатели ще решат, че си луда. Защо си отказвала? - Е, надявам се да не е от някакво пристрастяване. (Смее се.).Може би в началото просто се правех на интересна с работата си, на екстравагантна. Но в един момент започваш да обичаш това, което правиш. Много хора, които започват в този бизнес, остават. Не мога да ти изтъкна конкретна причина. Явно всичко е по пътя на подсъзнанието.
Валерия, това да не е некрофилия?- Не, определено не е. Приемам го само като професия, не се ангажирам персонално.
Чувстваш ли се по-значима от другите хора?- Значима... не знам. В началото се чувствах по-полезна. Разбираемо е - помагаш на хората да изпратят близките си по достоен начин.
Какви са опечалените?- О, те са няколко вида. Видя ли един човек от групата, веднага знам как ще процедира. Има хора, които стават агресивни, арогантни, започват да те нападат и в същото време страдат автентично. Искат просто по някакъв начин да изразят насъбраното. Има други, които изглеждат адски тъжно, но всъщност са театрални. Има и такива, които си страдат безмълвно. Истерията по принцип не е нещо много характерно като израз на емоция.
Знаела ли си винаги имената на покойниците, които гримираш?- Да.
Интересувала ли си се от живота им, от това, което те са били?- Не, най-много да прочета диагнозата. Но това е чисто професионално - защото при сърдечните заболявания например се променя много тенът. По-добре е да знаеш диагнозата, за да си наясно как да процедираш.

Попадала ли си на твои познати?- Попадам сега, като обредник. Но се отказвам и колегите поемат ритуала. Гледам да не свързвам погребението с лично изживяване. Досега не съм ходила на погребение на мой близък. Баба ми и дядо ми ги погребаха, без аз да отида. Може би се предпазвам по някакъв начин. Страх ме е, че после всяко събитие от подобен характер ще ме афектира невероятно.
Не са ли ти много вече 4 години погребални изживявания?- Това не е много години работа в бранша. Има хора, които по 40 години циклят, но там вече е неспасяемо. То е диагноза.

А ти мислиш ли, че един ден ще имаш друга работа?- Не съм сигурна. Доскоро си мислех, че трябва да се ориентирам на базата на образованието ми, да правя кариера, да се занимавам с наука. Но има време.

Каква е основната разлика между гримирането на покойник и на жив човек?- Трябва да гримираш много по-прецизно, защото ако при живия човек има излъчване и дефектът се разнася, то при покойника всичко е стационарно, фиксирано.
Колко време е нужно да се гримира един покойник?- Всичко е въпрос на навик. Като си се рутинизирал, не отнема повече от десет минути.
Някакви трикове на професията?- Основното е, че винаги можеш да се справиш с подръчни средства. Така, когато няма лепило, устата може да се залепи и с филтър от цигара. А като обредник трябва да се научиш да свикваш с капризите на хората - аз съм чела ритуал и на пънк музика.
Най-трудният ти случай?- Беше известна личност. Взривиха го и затова беше целият в шевове. Гримът просто не беше достатъчен.
Какво считаш за един натоварен ден?- Ден с много физическа умора. Особено сега, когато съм обредник, говоря нонстоп по 12-13 часа.

Как реагираха хората около тебе на избора ти на професия?- Ами в началото даже парадирах, защото виждах как всявам смут. След това ми омръзна, защото повечето хора започват да ми говорят за погребението на баба си например. Или само повтарят „ужас, ужас, ужас!". Гледат ме със страх, почти с уплах. Никой не е реагирал много спокойно и нормално.
А реакцията на най-близките?- Родителите ми не са много доволни от това, че работя там. Явно ме щадят. Но от какво ме щадят, когато не е това нещото, което ме натоварва? Много по-натоварващи неща се случват всеки ден, с живите. А приятелят ми е адски против работата ми. Той въобще не влиза на територията на гробище. Питае страшна неприязън. Живее с усещането, че като се прибера от работа, мириша на трупове.
А ти как се чувстваш на края на един ден?- Забравям. Като затворя вратата на залата след мен, забравям.
Валерия, страх ли те е от смъртта?- От собствената - не. Много ме е страх от смъртта на близките хора. Но това е и чисто егоистична реакция - да не загубиш някой.
Промени ли се все пак с нещо отношението ти към нея?- Да, защото сега виждам, че смъртта е свързана с облекчение. Притеснението по принцип идва от неизвестността. Когато неизвестността изчезне, няма притеснение.


Войната на три фронта
Всеки шеф на погребална агенция е водил поне две от следните битки: с конкуренцията от частници, с дадената община и с... клиентите. В първите два случая става въпрос за пазарен дял. В третия - най-вече за надлъгване. Като например „преценяването на услугите на око": или как мебелировката в дадено жилище може да повлияе на цената на крайния пакет. Или колата. Или слухът, че клиентът е на добра работа. Но това са по-пасивни ситуации. Излъган има, но няма ожесточен конфликт - дори защото клиентът приема като свой избора си на агент. Борбата между агенциите обаче и между агенциите и общината е много по-видима и драматична.
Особено засилена беше войнствеността между фирмите преди около година и половина, когато на пазара имаше страшно много новодошли - само в София общият брой на погребални бюра се въртеше около 100. Сега цифрата е горе-долу наполовина, но основните конфликти остават. Разликата е, че отделните участници в момента гледат да се настъпват малко по-леко по мазолите. Защото на никой не е приятно да бъде взривяван, а се оказа, че воля за подобни изпълнения има.

Най-агресивно подхождат, разбира се, по-младите фирми. Те не могат да разчитат на положителната мълва, нито имат стари позиции в занаята. Само че, както се случва често в България, в един момент решават да почнат от върха. И тъй като нямат търпение да чакат клиенти, решават сами да отидат при тях. Основно това става с ухажване на докторите от „Бърза помощ".
Механизмът е прост - когато докторът дойде в дома на покойника, той носи със себе си и картички на „своята" погребална агенция, които - къде с разбиране, къде по-настоятелно, напъхва в ръцете на опечалените. Да си вербуваш доктор до преди година струваше между 100 и 200 лева на случай. Сега цената е по-висока: най-често цитираната сума е 300 лева. Разбира се, тези пари се избиват с раздути цени на погребенията - или отново клиентът покрива сметката. Така въпросното погребение трудно може да падне под 600 лева. Носят се легенди за случаи, в които на адреса заедно с „Бърза помощ" пристигат и представители на погребална агенция. Образно казано, докторът влиза с ковчега. Зачестяват и инцидентите, при които доктори заявяват, че само „тяхната" агенция може да осигури издаването на смъртния акт. (За протокола: с лична карта и съобщение за смърт, изготвено от доктора, смъртен акт се издава безпроблемно.)

Друг любим начин да изпревариш конкуренцията е да „ловиш" поръчки още в болниците
Именно в болниците стоят много погребални агенти - някои отиват там едва ли не като на работа, към осем и половина и започват да се... мотаят. И да дебнат. В случая вече спокойно можем да си позволим думичката „субкултура". Подобно присъствие е свързано също с някакви „разходи", понякога уговорени месечно, които после се разпределят на крайните потребители. Шок дори в погребалната общност предизвикват агенти, които оставят визитки на нощните шкафчета на тежко болни. „Зонирането" на болниците по принцип се поддържа постоянно и прекрачвания в чуждо пространство се наказват - нещо като сутеньорите, които се бият през ръцете, ако момичетата им застъпят територии.
От малко по-различен тип са т. нар. моргаджии, които чакат само непосредствено пред морги и задават на точните хора въпроса: „Вие за покойник ли идвате?" В случая ключова роля играят санитарите като проводник на важна информация. И докато за редовия гражданин подобно поведение има своите етични класификации, за голяма част от погребалните агенти то е просто... „неколегиално". Което значи две неща. Че определено не го одобряват. Но че също биха го правили - ако бяха силните на момента и имаха култова за целта локация: например срещу моргата на Медицинска академия.

Локацията със сигурност е от изключителна важност в този бизнес. Една от най-печелившите такива (и повод за язвителни забележки в общността) е тази на погребална агенция „Мира". Точно пред главния вход на Централни гробища. „Мира" е собственост на ромската фамилия Алексиеви, която наброява стотина човека. Тези, които са достатъчно големи да работят, са вече във фирмата. Управителят Иван Алексиев е в бизнеса от доста време - започва като каруцар и гробар на „Централни" преди повече от 30 години. На въпроса дали е „кръстникът" на фамилията, Иван става страшно сериозен:
„Не - отговаря, - аз нямам неговото достойнство. Той е много по-силен образ от мене. Но бих се радвал да съм като „кръстника"
Иван не може да чете и пише. „Неграмотен съм", заявява, без да го питаш. Това обаче не се отразява на бизнес делата му. „Мира" е единствената фирма, чиито катафалки са допускани на територията на гробището. Ето още един повод за коментарите на „колеги". Фирмата също така разполага с уникална каляска от 1935 г., адаптирана за катафалка, която се тегли от черни арабски жребци. Офисът на „Мира" е и значително по-просторен от повечето джобни формати погребални агенции. При подобно състояние на нещата съвсем закономерно е значително по-младите и агресивни фирми да предявяват претенции. И да отправят заплахи.

„Само че мен не ме е страх - казва спокойно Иван, - никога не ме е било страх. Защото ние сме голяма фамилия и каквото и да се случи, винаги ще остане някой от нас. Агресивните хора, терористите в бранша са еднодневки - само по 5-6 човека са им фамилиите, а родът е най-важното, защото той може да иска мъст и след 50 години."
А когато ножът опре до кокала?
„Тогава се браня безмилостно - навежда се плътно над диктофона, - хапя яко: където ми падне и докато мога."

Венцислав Григоров, директор на ОП „Гробищни паркове":
„За циганина да е гробар е като за българина да е митничар!"

Г-н Григоров, вие нечестен човек ли сте? Защото за такъв ви спрягат някои от колегите в бранша.
- Ако искат, нека ме упрекват, че съм нечестен по отношение на тях, но що се отнася до защитата на потребителите - аз съм напълно честен. Заварих над 100 погребални агенции на софийския пазар.Това, което изисках, е списък от документи, които те трябваше да представят като реално съществуващи обекти на пазара. Между тях са собствена катафалка, достъп до хладилни камери, офис, бизнестелефон. Все неща, които доказват една истинска погребална агенция. Защото голяма част от тези, които заварих, си даваха домашните телефони, а като звънне някой, само посредничеха. Всичко останало го правеха други хора. Единствената разлика беше в цената. Аз просто защитих гражданите.

Как точно успяхте да изравните пазарния дял на общинското предприятие с този на частните фирми?
- Първо прогоних фирмите-фантоми. От тези сто останаха около половината - лоялните погребални агенции. Също така подмених голяма част от административния състав. Постарах се да взема на работа млади хора. Другото са усилията ми да споя колектива с мероприятия, които създават близост между хората.

Бил ли сте заплашван?
- Да, и аз, и членове на семейството ми. Колко пъти трошиха стъклата на колата, пукаха гумите, разбиваха я.

Анонимни ли са винаги заплахите?
- Разбира се. Страхливецът е винаги анонимен. Смелият човек ще застане на вратата и ще ме напсува.

Много от частните погребални агенции се оплакват, че не ги оставяте да правят нищо на територията на гробищата.
- Преминаването на бариерата, навлизането в гробищния парк е извършване на услуга. Возенето на покойник например е услуга. Не мога да ги пусна да влязат вътре.

Защо не допускате частни агенции до ритуалната ви зала?
- Защото ние си имаме наши обредници. Ритуалната зала е терен на Столична община. Ако дадена погребална агенция иска собствена ритуална зала, нека си направи - като „Мира" отсреща. Никой не може да им каже нищо. Правят си ритуала, слагат си покойника на катафалката и ми пращат молба да ги пусна да минат през гробищата. И аз ги пускам, защото ритуалът при тях е вече извършен и няма смисъл да прекачваме покойника. Това е единственото изключение, при което давам частна катафалка да мине.

А вие с колко катафалки разполагате?
- За съжаление катафалките, с които извозваме покойниците през града, са само три буса „Мерцедес" и един „Фолскваген". Тук, на Централни гробища, имаме два електрокара, които са пригодени като катафалки. На другите гробища имаме по един. Но в момента се води процедура за закупуване на луксозни оригинални катафалки. Това е едно от нещата, които ни куцат.

Едно от основните обвинения е, че често се копае само до 80 см.
- Абсолютно не е вярно. Дълбочината е 180 см. Преди време имаше само една случка за плитък гроб в едно от кварталните гробища, но ми писаха обяснение, че отдолу е излязла скала.

Има ли проблеми с гробарите, които просят на погребенията?
- Да, често. Не мога да го отрека. Повечето гробари са цигани. За циганина да е гробар е като за българина да е митничар. Това е най-голямото постижение за тях. Навремето е било голямо натискане, защото много хора са се погребвали със златни зъби. Аз и сега от време на време ги питам - ей, вадите ли още? А те ми казват: „О, шефе, отдавна всичко е изчистено!" Та след като приключат с погребението, казват: „Нещо за бог да прости да дадете..." Не отиват да дърпат хората, но пак е неприятно. Иначе съм пуснал две заповеди, че ще наказвам, но се случва.

Как ще коментирате изказването, че даването на гробно място се бави, ако клиентите работят с частна фирма?
- Как може да се говорят такива неща! На никоя фирма не сме отказали гроб. А лично за мен е и по-добре да работя с фирми, защото те знаят за какво става дума, и става по-бързо.

Как става прехвърлянето на гробни места?
- Само между роднини. Аз лично съм пуснал вътрешна заповед, с която забранявам преотстъпки между граждани, които не са такива.

Само че се спряга цената от 2000 долара за място в Централни гробища - и че всеки може да си „откупи" такова.
- Не мога да коментирам това достатъчно добре. Чувал съм такива неща, но не съм бил свидетел. Никой никога няма да го направи пред мен.

Не се ли притеснявате от факта, че последните двайсет години близо двайсет директори са минали през вашия стол?
- Ами столът е наистина горещ. Макар че в живота не се случват случайни неща. Отначало нагласата ми беше да дойда тук за малко, да сложа някои неща в ред, но понякога в България най-трайно се оказва временното.

Мислите ли, че ще се задържите на този стол?
- Аз ще бъда тук, докато имат нужда от мен. Много от нещата, които правя, може би не са идеални. Не искам да казвам, че правя всичко с добри намерения, защото веднага ще кажат, че пътят към ада е постлан с тях. Надявам се достатъчно време да се задържа, за да направя това, което съм решил.

Начинът ви на мислене промени ли се тази година и половина? Все пак боравите с материята смърт.
- Не. Моето верую по отношение на смъртта е, че тя е входът към новия живот. Човешкият живот не е еднократен. Той е безкраен низ от прераждания. Вярвам в това. Смъртта е само една странноприемница, в която сменят уморените коне. След което колесницата пак потегля.

Не ви ли е страх от смъртта?
- Не ме е страх, аз вече съм бил там. Бил съм 11 минути в клинична смърт и съм видял, каквото съм видял. Служих във флота и през 1975 година плувах маратона Галата - Златни пясъци. Удавих се - от премръзване - на 30 април. Точно пред резиденция „Евксиноград". Рибари ме извадили. Изнесли ме в резиденцията и ме поел лекарски екип. Последвали животоспасяващи манипулации, масаж, кислород и т. н. Изкараха ме от клинична смърт, но споменът ми от нея е много ясен.

Какъв е той?
- Ами сигурно сте чели за тунелите и коридорите. Но за мен това беше тръба, която ме обгръщаше много плътно, а аз се движех с главата напред със страшна скорост. Спомням си удоволствието, което изпитвах, като виждах една много особена светлина в дъното на тая тръба. Много по-ярка от слънчевата, но не така заслепяваща. Чувствах нетърпението, с което се движех към нея. Но не успях да стигна. И отворих очи във ваната... Когато си тръгвах, завит с кърпа, към поделението ми, си спомням, че резиденцията ми се видя толкова разкошна, все едно бях в рая. После се случи така, че станах шеф на резиденциите на Министерския съвет. И при първото си посещение като такъв в резиденция „Евксиноград" бях настанен пак в същия апартамент. И се изкъпах в същата вана, която ме върна към живота. Както казах - случайни неща няма.

Частници срещу общини
Той е една от най-обсъжданите фигури в погребалната индустрия. Няма как да не чуете суперласкави думи за Венцислав Григоров - особено от хора, които са работили по-плътно с него. Няма как да не чуете и изказвания, които са нещо средно между критика и проклятие. В случая това е нормално. Когато преди година и половина Григоров става директор на ОП „Централни гробища", пазарният дял на общинското предприятие спрямо частните агенции в столицата е 30:70. За броени месеци Григоров променя съотношението до 50:50. Рецептата му е проста: по-голям ред на пазара, като по този начин според него са защитени гражданите. Григоров изисква от погребалните агенции списък с документи, които те трябва да притежават, за да функционират. Така изчезват много фирми-фантоми (т. е. само посредници, без административна и физическа база) и такива, които не могат да предоставят нормално ниво на услуги.

Много хора в бранша го определят като „иноватор", „различния директор" и обсъждат нашироко инициативите в предприятието му. За огромна част от шефовете на погребални агенции обаче той безспорно си остава трън в очите.
„Григоров е просто един нечестен човек" - отсича Росана-Мария Манолова и започва с обвинителния списък. А той никак не е малък.
Едно от основните оплаквания е, че частниците имат право да ходят само до бариерата на гробищата, докато вътре в терена не могат да извършват никакви услуги. „Не ни пуска в ритуалната зала, а това е абсурдно, защото техните обредници са много зле. После клиентите се оплакват на мен!" - нарежда гневно Манолова. Друг проблем според нея е фактът, че частните погребални агенции не могат да извозят покойника със собствени катафалки до гроба, а трябва да го прехвърлят на входа - на олющени електрокари

Изкопаването на гробове е пореден повод за конфликт - според Манолова нормално би било фирмата да подготвя гроба, особено когато гробарите на ОП-то копаели съвсем плитко. „Принуждавам се да давам заплати на хора, които да седят там, докато гробарят копае. Едва ли не аз трябва да правя имиджа на „Гробищни паркове"!" - възмущава се тя. И слага черешката в коктейла с любимата тема на много частни погребални агенти: гробните места. По-точно твърдението, че за да получат гробно място там, където искат, хората са принуждавани да се откажат от частната агенция. Така се губели страшно много клиенти.
„Е, по този начин ли ще ме ликвидираш? - хвърля ръкавицата Манолова. - Абсурдно е да ме унищожиш, защото аз съм от десет години на пазара и след като съм оцеляла, тепърва няма да загина!"

Поема глътка въздух и добавя: „За да ви демонстрирам как се оправям, ще ви кажа, че едни мутрички ми бяха откраднали крайслера. Искаха 5000 лева откуп. Когато трябваше да се пазарим, аз седнах до един от тях в колата и му казах: „Ей, момче, внимавай!
Ти ли ми твърдиш,
че си от подземния свят?
Аз съм от ИСТИНСКИЯ такъв! Казах му какво работя и смъкнахме откупа на 1000 лева. Просто не се давам лесно!" - обобщава философията си за живота Манолова.
Разбира се, схватките между частници и общини не са нещо характерно само за столицата. В Сливен например е създаден инициативен комитет от граждани и фирми срещу таксите на общинския „Обреден комплекс". Допълнителни усложнения се получават в случаите, когато общинското гробище е дадено на концесия. Тогава обвиненията, че общината действа чрез подставени лица, за да монополизира пазара на погребални услуги, добиват направо истеричен оттенък.

Такава е ситуацията в Дупница в момента, където ЕТ „Иван Грозданов" е временният стопанин на гробището. Димитър Секулов, собственик на частната погребална агенция „Хеката" в града, настоява, че Грозданов е „само фигурант". И че за да изтласка „Хеката" от пазара, си е позволил да иска безумни пари за копаене на гроб, да заключва вратата при насрочено от агенцията погребение, да променя датите на ритуала, за да се наложи ново печатане на некролози, и дори да тръби, че частниците са незаконни. Секулов вижда пръста на дадени общинари и в едно подпалване на офиса си, както и в побоя, който му спретнали в покрайнините на града няколко непознати биячи

Самият Иван Грозданов не пожела да говори с екип на „ТЕМА", тъй като много бързал. Секулов обаче беше вдъхновен и за двама. „Аз от змия кръв съм пил - ръкомахаше бодро погребалният предприемач, - цел свет съм кръстосал и тех мога да ги утепам, ама защо да гния в затвора?"
Въобще: кой е казал, че в бизнеса „смърт" има място само за студенокръвни?!