сряда, 28 юли 2010 г.

Президентът Първанов рекламира ловната мафия


Частните ловни стопанства в България са незаконни и държавният глава би трябвало да знае това

В Дортмунд, на най-голямото ловно изложение през януари т.г. са представени два български щанда - единият на държавните дивечовъдни станции и другият - на частните. Интересно е, че ликът и посланието на българския държавен глава рекламира не щанда на Национално управление на горите и Министерство на земеделието и горите, а "частните" стопанства. На една от снимките, показани на изложението, се вижда емблемата на ловно стопанство "Елен", оградено незаконно от Емил Димитров, колега в сенчестия бизнес на известния Гео Дундаров. На същото изложение в Дортмунд през 1993 г. в официалните оферти на Комитета по горите, сега Национално управление по горите, се предлагаха проститутки в ловните домове. Тогава скандалът беше грандиозен и много срамен. Държавата бе обвинена в сводничество. Сега скандалът не е по-малък, поради простата причина, че така рекламираните от най-високо ниво стопанства, са незаконни. Частни ловни стопанства в България не би следвало да има, тъй като
няма закон, който да регламентира подобен статут
"Частните" ловни стопанства у нас са полулегални или напълно нелегални структури, които са в разрез с всички закони и съществуват само благодарение на подкупни чиновници и общодържавното безхаберие. Очевидно не друг, а държавата, в лицето на Министерството на земеделието и горите и на Националното управление на горите допуска погазване на българските закони. Погазва се и Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, която Великото народно събрание ратифицира през 1991 г. Но ние сме свидетели как вече 15 години различни групировки искаха да вземат държавните ловностопански райони под формата на аренда или на концесии. През 2002 г. не минаха и предложенията за допълнения и изменения към Закона за лова и опазване на дивеча. Според тях трябваше да се раздадат на концесии 113 държавни ловни участъка срещу 600 хиляди лева годишно, като за сведение, в предходния ловен сезон само две от тях бяха направили повече от 700 000 лева приходи в държавния бюджет от организиран ловен туризъм. Ловното стопанство е много престижен и много печеливш отрасъл. То впрочем е вторият приоритет, за да влезе България в Европейския съюз. Т.е. сред 99-те отрасъла на националното стопанство на България ловното стопанство е посочено на второ по значение място, след селското стопанство и преди горското и рибното такива. Както се вижда, Министерство на земеделието (което ,знаем, е в ръцете на ДПС) разполага с първите четири приоритета за влизането на България в ЕС. Тук става въпрос за много, много пари, за огромни интереси. До 1990 г. за всеки 1 лев, вложен в ловния туризъм, държавата получаваше по 1 долар. До 1990 година ловният бизнес носеше на страната 9,5 млн. долара годишен приход. След 1990 г., ако беше запазен ловният ресурс, бихме могли ежегодно да печелим по 30 до 50 млн. долара годишно срещу съответната сума в левове. Тук е мястото да попитаме - кой продаде Стопанско дружество по международен ловен туризъм "Мургаш" за 60 лева сегашни пари. И защо прокуратурата до сега не е разгледала този случай.
В момента кипи припряно раздаване на ловни участъци
Започнаха да се раздават държавни ловностопански райони и държавни дивечовъдни станции, които са изключително важни за опазване на дивечовото разнообразие и дивечовия генетичен фонд на страната.Има списък в Национално управление по горите, по който отстрелът на дивеча в дивечовъдните участъци към държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции се предлага да бъде откупен от една до 10 години напред. Тези държавни дивечовъдни станции и участъци са създадени във връзка с ангажимента ни към Бернската конвенция. Вече има предоставени за раздаване около 10 дивечовъдни станции - Мичурин, Ропотамо, Несебър, Паламара, Витиня, Чепино, Тервел, Преслав, Шерба. И общо 139 държавни ловностопански райони, предоставени за отстрел, се предлагат за 546 000 лева. Кои са хората, които стоят зад ловния бизнес? Естествено, това са най-мощните финансови групировки и най-богатите хора в страната. Всички те и техните приближени подкрепят протичащото и в момента разграбване.В ход е един добре замислен окончателен погром над ловното ни стопанство, над този приоритет за влизането ни в ЕС. В този погром и в това разграбване участват управници на най-високо ниво, в т. ч. и президентът на републиката Георги Първанов, може би без негово знание. Защото ако "частните" ловни стопанства са незаконни, редно ли е държавният глава да ходи на лов в тях? А той ходи - в "Елен" и в "Бялка" новоизлюпеният държавен ловец вече е ловувал. А те са нелегитимни и незаконни. Президентът ли няма къде да отиде на лов? Той ще бъде приет във всяка една ловна дружинка, ловно сдружение или държавна дивечовъдна станция - при това с почести. Но със своето присъствие в "частните" ловни стопанства
до голяма степен той ги легитимира
Както се оказа, президентът на републиката е включен и в една недопустима реклама на тези частни ловни стопанства. В. "Труд" от 23.01.2006 г. препечата статия от немско списание за лов, което прави достояние факта, че у нас се отстрелват вносни елени и че има ловна мафия в България. В статията се казва, че снимката, която публикуват, е била поискана и от президента Георги Първанов, за да я покаже на херцога на Люксембург Анри, защото той не вярвал, че има такъв екземпляр. Ето как българският президент се включва в рекламна кампания, издаваща пред света една измама, т.е. че България внася от Западна Европа дивеч за отстрел. Този дивеч е помпан със всякакви анаболи, стероиди, хормони и химически продукти и е достигнал до такива размери, че да бъде обявяван за световен рекорд. И в този смисъл е недопустимо да се вземе едно животно за 5 000 евро и да бъде продадено за 63 000 евро. Това не е коректно. Главният редактор на сп. Вилд унд хунд" съветва България да се вземе в ръце и да си направи съответните изводи. Защото това, което се върши у нас е некоректно спрямо западните ловни туристи. Към тези съвети можем да добавим и още един - презедентът Първанов да поиска сметка от тези, които са го подвели да застане като лице на сенчестия бизнес в България.И още нещо - не е ли редно прокуратурата най-сетне да разпореди проверка и да потърси отговорност от инж. Илия Симеонов, началник на Национално управление по горите. Би било интересно за българската общественост да научи по какъв начин и изпълнявайки чия поръчка се раздават под сурдинка тези ловни стопанства.

___________________________________________________________________________

Книгата "Бели птици и куршуми", написана от дизайнера Ивон Димчев излиза
на 1 декември, заедно с вестник “Папарак” . Идеята за книгата е предшествана от поредицата статии на автора, публикувани в сайта afera.bg - "Как мутрите легализираха чалгата", предизвикали огромен интерес в най-популярният криминален сайт у нас.
В бестеселъра място ще намерят: историята на Цеца и Аркан, връзките на ВИС, СИК и ТИМ с фолка, разказите на най-популярните изпълнители пяли на босовете, сензационна версия за това кой натопи Кондьо за сутеньор, любовната афера на Глория и Георги Илиев и останалите връзки между мутри и фолк певици, ролята на Слави Трифонов в легализирането на най-популярният жанр, Митко Пайнера и неговите конкуренти и още доста скандални факти. Единствено afera.bg ще пуска в аванс няколко откъса от книгата до нейното излизане.
"...Наред с обикновенното „спонсорство” на даден изпълнител борците започват да мислят и как да инвестират в тази музика, от което да натрупат още пачки. Малко известен факт е един от прийомите, които ВИС използва за да легализират рекета. През 1994г. след като Васил Илиев регистрира в съда застрахователната компания „Вярност, инвестиции, сигурност-2” (ВИС-2) и отваря луксозния си офис в столичния квартал „Редута”, ”императорът” става борец за авторски права. Създадена е агенция "Музикаутор" - компания за защита на авторските права, която обединява наши композитори и текстописци. Идеята е висаджиите, със съдействието на сдружението да събират лицензионни такси от всички обекти, използващи музика за търговските си цели. Става въпрос за всички кръчми, ресторанти, барове, кафенета, радиостанции, телевизии и т.н. Момчета с бухалки тръгват по заведенията и "подканват" собствениците да плащат авторски права. Борците гушват голям процент от сумите, другото отива за "Музикаутор". Според сведенията висаджиите гушвали по 25 процента от таксите. Тези, които откажели да плащат били наказвани с глоби до 500 хиляди лева. Не липсвали и случаите на осъмнали без заведения собственици, заради отказа им да се издължат. Интересите на Васил Илиев в тази сфера се ръководят и защитават тогава от Чавдар Писарски, който по късно става изпълнителен директор на застрахователната компания. В кампанията срещу пиратството Васко налива над един милион лева за стикери, които са разлепени из цялата страна.В същото време месечните такси, които държавата изисква да се изплащат на „Музикаутор” са причина за надигането на негативна вълна сред собствениците на заведенията, които не са на борците. 3000 лв за ресторанти, 5000 за дискотеки, 12 000 за реномираните барове... Националните медии обаче надават вой и скачат срещу мутрите като ги обвиняват в опит за узаконяване на рекета. Заведени са дела срещу висаджиите, а критките от пресата са още по безмилостни. Министерството на културата се предава и проектът „Музикаутор” пропада.Интересен факт обаче се прокрадва във времето, в което въпросната агенция бореща се за авторски права действа.През 1994г. ВИС става съсобственик на „Ара аудио видео”ООД. Основен акционер във фирмата е Виктор Касъмов. Според слуховете лично Васил Илиев му дал 300 000 германски марки, за да започне бизнес начинанието си. Двамата са съученици от родния им Кюстендил. По късно „Ара - аудио видео” получава и лиценз за производство на аудиокасети с музика на световния гигант в шоубизнеса „BMG”.И докато се бият в гърдите, че се борят за авторските права момчетата на Васил Илиев започват масово да зареждат с оригинални продукти на световния музикален лидер стотици сергии из цялата страна. Същевременно с това разрешават на търговците да продават и „пиратската” си стока, естествено срещу определена такса.Едва ли някой е предполагал, но има сведения, че Васил Илиев освен със съгражданина си Виктор Касъмов е подготвял мащабен проект и със Слави Трифонов. По това време Дългия е звезда от култовото шоу „Каналето”. Основал е и музикалния си бенд, с който започват да издават албуми. Идеята на шоумена и Васко Илиев била да продуцират фолк музика. В края на 1994 година двамата често си правят срещи, на които обмислят как да се захванат с доходоносната индустрия. Познанството им става факт на едно от партита на ВИС, в което актьорите на „Каналето” са поканени да изнесат шоуто си. Освен към тях, Васко Илиев питае особена почит и към други родни изпълнители. Босът е доста щедър и в заплащанията си към звездите. По това време „Каналето” имат издадени вече няколко албума и са се превърнали в национални любимци, а Митко Пайнера е все още никой. Идеята на шоумена и висаджията е била ясна - Васко дава парите, Слави ги "завърта". По това време само Радо Шишарката и орк. Кристал издават албуми, но е факт, че изведнъж под крилото на Трифонов се излюпват Сашо Роман и Сашка Васева - новоизгрели звезди от проходилата музикална къща БМК. През 1994г. Дългия, колегите му от Каналето и Куку Бенд са специални гости на сватбата на Жоро Илиев с Мая. Шоумените са калесани да водят празничната програма на събитието. Лично Васил Илиев дава на ръка по 10 000 долара на всеки от участниците в увеселителната част на вечерта. Сватбата на брат му Жоро и красавицата Мая е топ събитието на годината в ъндърграунд средите. Двамата се венчават на умопомрачителна церемония в ресторант „Мираж” с над 500 гости.Мнозина писаха, че вечерта, в която е застрелян Васил Илиев, той е отивал на среща с шоумен номер едно на републиката именно в любимия си заведение. Но никой не написа какво толкова са имали да си говорят двамата. Според запознати причината за срещата е била именно общия им бизнес. След смъртта на Васко, Трифонов продължава общото им дело и до 2003 година БМК съществува и издава изпълнители като Хари Христов, Кали, Марко и Снежина, Сашка Васева, Сашо Роман, Мария Грънчарова, с която собственикът на „Мобилтел” Владимир Грашнов записват и дует. След смъртта на Васил Илиев, Слави се разплаква като малко дете в ефира на БНТ по време на предаването си. Със задавен глас шоуменът заявява, че България е загубила един велик човек. Същите думи той ще изрече и по адрес на Илия Павлов малко след неговото убийство. Години след това Слави ще заяви, че Васко Илиев е дал от джоба си по 10 000 долара на няколко негови колеги, за да отидат да гледат на живо световното първенство по футбол в САЩ през 1994г. Впоследствие обаче много от артистите, получавали финансови средства от създателят на ВИС се отрекоха от него. Слави Трифонов обаче не беше сред тях и остана верен докрай.Години по късно обаче шоуменът развали фатално отношенията си с брат му Георги Илиев. След конфликта на Главния със Слави Бинев Дългия зае страната на архонта. Припомяме, че на 10 октомври 2000г Георги Илиев нахлу с 10 – ина човека охрана в заведението БИАД и преби тогавашния му собственик Бинев. През 2003г босът на ВИС бе осъден да заплати 700 лв в полза на държавата и 1200 лв. на ищеца. След побоя Жоро Илиев къса отношенията си с Трифонов, защото приятелят на Дългия Любен Дилов – син решава да напише медийна стратегия за Бинев, с която да даде отпор на боса на ВАИ холдинг. Тогава се появява и прочутата крилата фраза на Дилов „с вилици и ножове срещу мутрите”. Подкрепата на бившият съратник на шоумена се дължи на това, че двамата със Слави Бинев са съученици и дългогодишни приятели. Подразнен от медийната кампания срещу него, Жоро Илиев провел разговор с Трифонов, но така и не получил обещание от негова страна, че ще вразуми Дилов- син. Висаджийският бос преценил, че Слави е избрал да заеме страната на Бинев. Така окончателно отношенията между шоумена и Главния били преустановени. Слави не се появи и на погребението на Георги Илиев, което окончателно потвърди тезата, че двамата са били сериозно скарани..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар